Година 2012, Брой 3
Дата на издаване10.9.2012 г.
Съдържание
-
Жельо Вътев
Дискусионни въпроси относно стрес-тестването в съвременната банкова практикаJEL: G21Резюме: В разработката се прави критичен анализ на съществуващата практика за провеждане на стрес-тестване в банковата сфера у нас и в чужбина. На тази основа се акцентира върху редица нерешени или дискусионни въпроси, касаещи: значимостта... В разработката се прави критичен анализ на съществуващата практика за провеждане на стрес-тестване в банковата сфера у нас и в чужбина. На тази основа се акцентира върху редица нерешени или дискусионни въпроси, касаещи: значимостта на стрес-тестовете; обхвата и периодичността на тяхното провеждане; идентифицирането на специфичните рискове, които могат да окажат негативно влияние; моделирането на сценарии чрез установяване на ключови рискови параметри (фактори), предмет на шокови изменения; извършването на сравнителен анализ на методите за осъществяване на стрес-тестове и очертаване на техните предимства и недостатъци; спецификата при провеждането на т. нар. „обратни” стрес-тестове и др.DOI: -
Ивайло Стоянов
Власт и поведение на човешкия фактор в управлениетоРезюме: В студията се изследва властта като инструмент за поведенческо въздействие в управлението. Разгледани са основните възгледи за власт, нейните типове и форми. Отразени са по-важните особености на децентрализацията и делегирането на... В студията се изследва властта като инструмент за поведенческо въздействие в управлението. Разгледани са основните възгледи за власт, нейните типове и форми. Отразени са по-важните особености на децентрализацията и делегирането на властта. За рационалното й диагностициране са адаптирани някои съществуващи и предложени нови детерминанти на властни отношения в управлението. Властта е неизменен компонент от управленския процес и засяга субекта и обекта при неговата реализация. Тя дава правото на висшестоящите да се разпореждат и да вземат управленски решения в организацията.DOI: -
Александър Личев
Дългосрочнитe конвергентни лихвени проценти като индикатор на кризата в еврозонатаКлючови думи: Маастрихтски критерии за конвергенция, дългосрочни лихвени проценти за конвергентни цели, Еврозона, икономическа кризаРезюме: Целта на настоящето изследване е да развие критичен поглед върху Маастрихтските критерии за конвергенция за страните от Еврозоната, като обоснове важността на дългосрочните лихвени проценти като водещ, пазарно фундиран индикатор за... Целта на настоящето изследване е да развие критичен поглед върху Маастрихтските критерии за конвергенция за страните от Еврозоната, като обоснове важността на дългосрочните лихвени проценти като водещ, пазарно фундиран индикатор за кризисни състояния. Обект на изследване е Еврозоната, а негов предмет – дългосрочните лихвени проценти в Еврозоната като конвергентен критерий със съществена аналитична важност за прогнозиране и индикиране на кризата. В структурен план са развити два компонента на изследването: първо, критичен преглед и систематика на водещите научни изследвания в обхвата на Маастрихтските критерии за конвергенция в кризисния период (2008-2012 г.) и второ, иконометричен анализ на дългосрочните лихвени проценти в Еврозоната-12 за установяване на индикатори на кризата. В резултат от изследването се установява, че за групата PIIGS са налице пазарнобазирани индикации за съществени икономически сътресения, установими чрез регресионен анализ на лихвените проценти по 10-годишните дългови ценни книжа, наблюдавани за конвергентни цели.DOI: -
Венцислав Везиров
За патоса на думите в немската културна историяРезюме: В културната история на всяка страна има „гранични” (по Ясперс) ситуации, в които оцеляването зависи понякога от, на пръв поглед, елементарни неща. Патосът е едно от тях. Той е възвишена страст, но е и болка и страдание. В... В културната история на всяка страна има „гранични” (по Ясперс) ситуации, в които оцеляването зависи понякога от, на пръв поглед, елементарни неща. Патосът е едно от тях. Той е възвишена страст, но е и болка и страдание. В изкуството и литературата е както естествен, така и фалшив, а когато се преекспонира, преминава в патология. Това се наблюдава в културите, които наричам компилаторски. Такива са културите в режими – тоталитарни, фашистки, националсоциалистически. Достатъчно е да разгледаме архитектурните планове на Шпеер за нова имперска столица, за да видим в реалност този търсен патос. Патосът може да е неосъзнаван, например лозунгът, познат от митингите: „Ние сме народът” е патетична формула от Френската Революция, но е удобен и днес, защото превръща индивида в маса, където всички сме едно, анонимни и най-вече безотговорни!DOI: -
Димитър Ив. Трендафилов
Ритуали свързани с нараняване и умъртвяване на хора - разглеждане значението на някои агресивни ритуални практики, проявяващи се в различни култури и култoви филмиРезюме: Ритуалите са интегрална и важна част от съвместния живот на обществата (дори и при по-комплексните), всъщност те са съществена част от културата като механизъм за споделяне на информация и значения между нейните членове посредством... Ритуалите са интегрална и важна част от съвместния живот на обществата (дори и при по-комплексните), всъщност те са съществена част от културата като механизъм за споделяне на информация и значения между нейните членове посредством думи, жестове, влизане в роли и цялостно изпълнение на дадени действия. Това, което ги прави различни и ключови, е преди всичко тяхната извънредност и продължителният отпечатък, който оставят в колективното съзнание. Ние ги срещнаме под различни форми и видове, вплетени в тъканта на живота и културите, като свещенодействия, игри, части от по-големи наративи (митологични и/или попкултурни). Следващите няколко страници са посветени не специално на природата на ритуалите като такива, а по-конкретно на онези от тях, съществуващи сред културите и познатите текстове, в които човешката агресия и смъртоносно насилие се оказват основен елемент. Нещо повече, акцентът е поставен върху актовете на отнемане живота или осъкатяването на друг човек, чийто ритуален ефект отива отвъд бруталното убийство. Усилията и инструментите отнесени към темата са мултидисциплинарни и вероятно не биха били плодотворни, ако разглеждаха ритуала само от една гледна точка. Материалът взима предвид два примера от различни култури, в които може да се наблюдават актове на насилие не като разрушаващи общността, а като разрешени от самата нея. В допълнение, като илюстрация са анализирани репрезентации на ритуали във филмите „Кръстникът”, „Криминале” и „Страстите Христови”. Последният е определено полезен пример, който разкрива по отличен начин характеристиките и структурата на инициационните ритуали и/или на тези по трансформиране на личността, включващи използването на насилие и дори убийство.DOI: