Година 2025, Брой 2
Дата на издаване30.6.2025 г.
Съдържание
-
Тамара Калистратова
Взаимовръзка между корпоративната социална отговорност и мотивацията на служителитеРезюме: Въздействието на корпоративната социална отговорност (КСО) върху представянето на компанията е важен въпрос в организационните изследвания и се обсъжда от десетилетия. Едва през последните години обаче изследователите насочват... Въздействието на корпоративната социална отговорност (КСО) върху представянето на компанията е важен въпрос в организационните изследвания и се обсъжда от десетилетия. Едва през последните години обаче изследователите насочват вниманието си към аспекти на индивидуално ниво, като връзката между КСО и удовлетворението от работата или ангажираността с работата. Въпреки това разбирането за това как КСО дейностите оформят организационните резултати, като влияят върху мотивацията на служителите, остава частично. Тази статия допринася за подобряването му, анализирайки въздействието на КСО дейностите върху вътрешната и външната мотивация на служителите. Констатациите показват, че КСО дейностите както на ниво предприятие, така и на надорганизационно ниво имат положително въздействие върху вътрешната мотивация, като същевременно не засягат външната мотивация – социалната отговорност нито насърчава, нито възпрепятства външната мотивация. Оттук следва, че ангажиментът към КСО може да се приложи като ефективен инструмент за предизвикване на вътрешна мотивация, без да се компрометира външната. Наред с това, резултатите показват неадитивно въздействие на ангажираността с КСО на двете нива, което показва сложно съвместно въздействие на различни организационни нива и дейности върху вътрешната мотивация на служителите.DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2025.2.01 -
Даниела Тинкова Маринова
Изследване на процесите на конвергенция в Eвропейския съюз в периода 2014 -2023 г.JEL: F02Ключови думи: Европейски съюз, конвергенция, дивергенция, теории за икономически растеж, сигма конвергенцияРезюме: Изследване на конвергенцията спрямо социалното и икономическото развитие на държавите-членки в дадено интеграционно обединение намира отражение в редица изследвания още от началото на 90-те години на XX век. Важността на тези... Изследване на конвергенцията спрямо социалното и икономическото развитие на държавите-членки в дадено интеграционно обединение намира отражение в редица изследвания още от началото на 90-те години на XX век. Важността на тези процеси и ролята, която играят за задълбочаване на процесите на интеграция е осъзната от Европейския съюз. Въз основа на това успоредно с развитието на общ пазар и европейски икономически и паричен съюз (ЕИПС), Общността провежда политика на сближаване като инструмент за подобряване на икономическото и социалното благосъстоянието на по-слабо развитите страни-членки и постигане на определена конвергенция между държавите-членки на ЕС. През последното десетилетие ЕС е подложен на редица дестабилизационни процеси идващи от вътрешната и външната международна среда. Това обуславя разглеждането на развитието на процесите на конвергенция и възможността от протичане на процеси на дивергенция между държавите-членки на ЕС в периода от 2014г. до 2023 г.DOI: https:/doi.org/10.58861/tae.di.2025.2.02 -
Даниел Петров
SWOT анализ на българското земеделие в контекста на европейската зелена сделка: икономически и стратегически перспективиКлючови думи: устойчиво земеделие, Зелена сделка, SWOT анализ, аграрна политика, адаптационен капацитетРезюме: Настоящото изследване представя SWOT анализ на българското земеделие в контекста на Европейската зелена сделка, с акцент върху икономическите, екологичните и институционалните измерения на устойчивия преход. Анализът се базира на... Настоящото изследване представя SWOT анализ на българското земеделие в контекста на Европейската зелена сделка, с акцент върху икономическите, екологичните и институционалните измерения на устойчивия преход. Анализът се базира на комбиниран методологически подход, включващ анкетно проучване сред 92 земеделски стопанства, равномерно разпределени по шестте статистически района на България (NUTS-2), както и фокус групи с представители на различни производствени модели. Изследването идентифицира основни вътрешни силни страни, сред които се открояват наличието на модерна техника, натрупан производствен опит и прилагането на устойчиви земеделски практики. В същото време са установени ключови слабости - високи производствени разходи, ограничен достъп до финансиране, слаба иновационна активност и дефицит на институционална подкрепа. Възможностите за развитие се свързват с процесите на технологична модернизация, разширяване на достъпа до пазари и използване на целево финансиране. Основните външни заплахи включват регулаторна несигурност и политическа нестабилност. На основата на емпиричните резултати са формулирани конкретни препоръки за политики, насочени към диференцирана подкрепа за стопанствата, трансфер на знания and технологии, както и стимулиране на иновации с цел повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на сектора. Изследването предлага рамка за оценка на адаптационния капацитет на българското земеделие в условията на трансформации, предизвикани от Зелената сделка, и цели да подпомогне формулирането на информирани управленски и политически решения.DOI: https:/doi.org/10.58861/tae.di.2025.2.03 -
Любен Димитров Кирев
Дефиниране на Интернет на нещата: анализ на подходи и ключови компонентиРезюме: В статията е направен опит за дефиниране на същността на Интернет на нещата (IoT). Проучени са определения на IoT като част от Интернет и от т.нар. подход на „изброяваните компоненти“ с един (свързаност между устройствата, нещата)... В статията е направен опит за дефиниране на същността на Интернет на нещата (IoT). Проучени са определения на IoT като част от Интернет и от т.нар. подход на „изброяваните компоненти“ с един (свързаност между устройствата, нещата) или комбинация от няколко компонента (например свързаност + мрежи; свързаност + данни + мрежи + услуги). За неприемлива се счита идеята за дефиниране, основано на цялата съвкупност от съставни елементи. На базата на 150 различни дефиниции са откроени основните базови компоненти (ключови характеристики) и дадено собствено определение на същността на IoT. Изследва се и подходът на петте „основни измерения“ на N. Goumagias, J. Whalley и O. Dilaver, както и източниците на неясноти, свързани с дефинирането на IoT.DOI: https:/doi.org/10.58861/tae.di.2025.2.04 -
Христо Атанасов
Адаптивно управление на бизнес организации в турбулентна средаРезюме: Въпросите и проблемите, свързани с управлението на бизнес организации в турбулентна среда, придобиват особена актуалност в съвременната теория и практика на управлението. Налице е обективна необходимост от нови концепции, подходи и... Въпросите и проблемите, свързани с управлението на бизнес организации в турбулентна среда, придобиват особена актуалност в съвременната теория и практика на управлението. Налице е обективна необходимост от нови концепции, подходи и методи за управление на бизнес организациите. Необходимо е да се разработят теоретични и практически въпроси, които да разширят възможностите за тяхното приложение, да се изследва същността и съдържанието на адаптивното управление и да се предложат начини за неговото усъвършенстване и ефективно прилагане.DOI: https:/doi.org/10.58861/tae.di.2025.2.05