30.9.2024 г.
-
Атанас Атанасов, Галина Чиприянова, Десислава Александрова
Предизвикателства пред развитието на счетоводната информационна система на публичните предприятия, регистрирани на БФБ
Резюме:
Значението на счетоводната система на публичните предприятия, регистрирани на БФБ, в своя интегритет е от основно значение за икономическото и финансовото развитие на страната. Тя изпълнява ключова роля в управлението на тези...
Значението на счетоводната система на публичните предприятия, регистрирани на БФБ, в своя интегритет е от основно значение за икономическото и финансовото развитие на страната. Тя изпълнява ключова роля в управлението на тези предприятия, взаимоотношенията им с инвеститорите и обществото, както и в управлението на риска и съответствието с регулаторните изисквания. С настоящото изследване се цели да се идентифицират специфичните характеристики на счетоводството за предприятията от обществен интерес. В разработката се решават следните задачи: 1) изследвани са изискванията за отчетност и прозрачност в контекста на усъвършенстване на счетоводната им практика; 2) обърнато е особено внимание на етиката в рамките на функционирането на счетоводната информационна система (СИС) при управлението на предприятията от обществен интерес; 3) извършен е обзор на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта. В разработката се защитава тезата, че ефективната и ефикасна счетоводна система способства за устойчивост и успех в дейността на публичните предприятия и за повишаване доверието в инвестиционната среда на страната.
DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2024.3.01
-
Маруся Смокова Стефанова, Маргарита Богданова, Евелина Парашкевова Великова, Елица Кръстева, Мариела Стоянова, Любомира Тодорова
Най-добри практики за приложение на геймификация в областта на културното наследство: българският опит
Резюме:
През последните години геймификацията е обект на повишен интерес. Дори област като културното наследство не остава незабелязана, като са налице примери за успешното прилагане на разнообразни геймификационни техники за решаването на...
През последните години геймификацията е обект на повишен интерес. Дори област като културното наследство не остава незабелязана, като са налице примери за успешното прилагане на разнообразни геймификационни техники за решаването на различни проблеми. България е сред държавите с изявен интерес по темата. Въпреки че са провеждани и все още се провеждат успешни инициативи за геймификация на културното наследство, липсва систематизирано знание за това какво не работи добре и защо е така, което би помогнало на практици, изследователи, публичните и местните власти в бъдеще да избягват вече допускани грешки. Целта на настоящото изследване е да се идентифицират най-добри практики за приложение на геймификацията в областта на културното наследство в България. За постигането на целта е предложена методология за подбор на най-добри практики за геймификация на културното наследство. На базата на 12 геймификационни критерия и 9 критерия за въздействие, както и при съблюдаване на тристъпкова процедура за подбор, са селектирани и описани двете най-добри инициативи в България.
DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2024.3.02
-
Галина Чиприянова, Ния Маринова
За ролята и значението на вътрешния одит в предприятията от сектор „Енергетика“
Резюме:
Вътрешният одит в предприятията от сектор „Енергетика“, чиито принципал е българската държава, е важен механизъм за осигуряване на прозрачност, отчетност и ефективност в управлението на държавните ресурси. С настоящето изследване се...
Вътрешният одит в предприятията от сектор „Енергетика“, чиито принципал е българската държава, е важен механизъм за осигуряване на прозрачност, отчетност и ефективност в управлението на държавните ресурси. С настоящето изследване се цели да се оцени ефективността на вътрешните контролни системи и да се извърши обзор на одитните дейности, резултати и препоръки за подобрение. За постигане на целта се решават следните задачи: 1) изследвани са обхватът и значението на вътрешния одит в предприятията от сектор „Енергетика“, 2) извършен е анализ на стратегическите и годишните одитни планове, разработени на базата на оценка на рисковете и приоритетите на тези предприятия; 3) направен е опит да се идентифицира одитната вселена, в т.ч. да се определят и класифицират всички области, подлежащи на одит; 4) особено внимание се отделя на одитната стратегия (подхода за изпълнение на одитните дейности) и разпределението на одиторския персонал в контекста на оптималното разпределение на ресурсите за одит. В разработката се защитава тезата, че вътрешният одит подпомага устойчивото развитие и ефективността на енергийния сектор като укрепва доверието на заинтересованите страни и обществеността и осигурява доброто управление на държавните ресурси.
DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2024.3.03
-
Елица Димова
Технологичната епоха – контрапункт на човека като не-човек
Резюме:
Глобализмът промени света до неузнаваемост като силово постави нова парадигма и дефиниция за човешко същество. Дигитализацията, която е част от процеса на глобализация, е наречена още „четвъртата индустриална революция“. Тя оформя...
Глобализмът промени света до неузнаваемост като силово постави нова парадигма и дефиниция за човешко същество. Дигитализацията, която е част от процеса на глобализация, е наречена още „четвъртата индустриална революция“. Тя оформя доста бързо нови обществени отношения, снабдени с нов понятиен апарат. Последица от това е, че чрез технологиите се глобализират всички видове данни, включително и личните, което ги прави достъпни за компаниите и ги превръща в стока. В последните 20-30 години и в последните две години и пандемията COVID-19 в медицината навлязоха нанотехнологиите, които променят вътрешната био среда в човешкия организъм. Те са насочени към подобряване на здравето на отделния индивид. Но един от аспектите на тяхното приложение е генно редактиране, което спрямо защитата правата на човека се оказва сенчеста практика. Това се отнася до всички живи организми на планетата, не само до човека, а последиците засягат драстично и фундамента на самото съществуване. Анализът в статията е съсредоточен и върху т.нар. „пета свобода“ в Европейския съюз или свободно движение на данни като част от регулацията на ИИ. Поставя въпроса дали се налага да се предефинира понятието за човек и може ли да се използва термин „не-човек“ при намеса в чувствителните данни, свързани с ДНК, тяхното модифициране и използване като стока.
DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2024.3.04
-
Тамара Калистратова
Burn out при управленските кадри от средни нива и предотвратяването му в контекста на работа от разстояние
Резюме:
Преминаването към дистанционен режим на работа оказва значително влияние върху начина, по който работят хората, особено средните мениджъри, които играят основна роля в организациите. Има широк консенсус, че те имат ключова...
Преминаването към дистанционен режим на работа оказва значително влияние върху начина, по който работят хората, особено средните мениджъри, които играят основна роля в организациите. Има широк консенсус, че те имат ключова отговорност при внедряването на стратегии и по отношение на операциите и организационната култура. Анализът предполага конкурентен посреднически ефект от смяната на ролите върху връзката между работния стрес и благосъстоянието. Проучването предоставя също така теоретични и практически последици за управлението на човешките ресурси и дизайн на гъвкави трудови политики от гледна точка на устойчивостта.
DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2024.3.05
