Технологичната епоха – контрапункт на човека като не-човек

Автори

Ключови думи
дигитализация, ДНК, изкуствен интелект, робот, ЕС, пета свобода

Резюме
Глобализмът промени света до неузнаваемост като силово постави нова парадигма и дефиниция за човешко същество. Дигитализацията, която е част от процеса на глобализация, е наречена още „четвъртата индустриална революция“. Тя оформя доста бързо нови обществени отношения, снабдени с нов понятиен апарат. Последица от това е, че чрез технологиите се глобализират всички видове данни, включително и личните, което ги прави достъпни за компаниите и ги превръща в стока. В последните 20-30 години и в последните две години и пандемията COVID-19 в медицината навлязоха нанотехнологиите, които променят вътрешната био среда в човешкия организъм. Те са насочени към подобряване на здравето на отделния индивид. Но един от аспектите на тяхното приложение е генно редактиране, което спрямо защитата правата на човека се оказва сенчеста практика. Това се отнася до всички живи организми на планетата, не само до човека, а последиците засягат драстично и фундамента на самото съществуване. Анализът в статията е съсредоточен и върху т.нар. „пета свобода“ в Европейския съюз или свободно движение на данни като част от регулацията на ИИ. Поставя въпроса дали се налага да се предефинира понятието за човек и може ли да се използва термин „не-човек“ при намеса в чувствителните данни, свързани с ДНК, тяхното модифициране и използване като стока.

JEL Класификатор: ZO33
Страници: 12
DOI:  https://doi.org/10.58861/tae.di.2024.3.04

Още статии от този брой

  • За ролята и значението на вътрешния одит в предприятията от сектор „Енергетика“

    Вътрешният одит в предприятията от сектор „Енергетика“, чиито принципал е българската държава, е важен механизъм за осигуряване на прозрачност, отчетност и ефективност в управлението на държавните ресурси. С настоящето изследване се цели да се оцени ефективността на вътрешните контролни системи и да се извърши обзор на одитните дейности, резултати ...

  • Най-добри практики за приложение на геймификация в областта на културното наследство: българският опит

    През последните години геймификацията е обект на повишен интерес. Дори област като културното наследство не остава незабелязана, като са налице примери за успешното прилагане на разнообразни геймификационни техники за решаването на различни проблеми. България е сред държавите с изявен интерес по темата. Въпреки че са провеждани и все още се ...

  • Предизвикателства пред развитието на счетоводната информационна система на публичните предприятия, регистрирани на БФБ

    Значението на счетоводната система на публичните предприятия, регистрирани на БФБ, в своя интегритет е от основно значение за икономическото и финансовото развитие на страната. Тя изпълнява ключова роля в управлението на тези предприятия, взаимоотношенията им с инвеститорите и обществото, както и в управлението на риска и съответствието с ...