Технологичната епоха – контрапункт на човека като не-човек

Автори

Ключови думи
дигитализация, ДНК, изкуствен интелект, робот, ЕС, пета свобода

Резюме
Глобализмът промени света до неузнаваемост като силово постави нова парадигма и дефиниция за човешко същество. Дигитализацията, която е част от процеса на глобализация, е наречена още „четвъртата индустриална революция“. Тя оформя доста бързо нови обществени отношения, снабдени с нов понятиен апарат. Последица от това е, че чрез технологиите се глобализират всички видове данни, включително и личните, което ги прави достъпни за компаниите и ги превръща в стока. В последните 20-30 години и в последните две години и пандемията COVID-19 в медицината навлязоха нанотехнологиите, които променят вътрешната био среда в човешкия организъм. Те са насочени към подобряване на здравето на отделния индивид. Но един от аспектите на тяхното приложение е генно редактиране, което спрямо защитата правата на човека се оказва сенчеста практика. Това се отнася до всички живи организми на планетата, не само до човека, а последиците засягат драстично и фундамента на самото съществуване. Анализът в статията е съсредоточен и върху т.нар. „пета свобода“ в Европейския съюз или свободно движение на данни като част от регулацията на ИИ. Поставя въпроса дали се налага да се предефинира понятието за човек и може ли да се използва термин „не-човек“ при намеса в чувствителните данни, свързани с ДНК, тяхното модифициране и използване като стока.

JEL Класификатор: ZO33
Страници: 12
DOI:  https://doi.org/10.58861/tae.di.2024.3.04

Още статии от този брой

  • Burn out при управленските кадри от средни нива и предотвратяването му в контекста на работа от разстояние

    Преминаването към дистанционен режим на работа оказва значително влияние върху начина, по който работят хората, особено средните мениджъри, които играят основна роля в организациите. Има широк консенсус, че те имат ключова отговорност при внедряването на стратегии и по отношение на операциите и организационната култура. Анализът предполага ...

  • Най-добри практики за приложение на геймификация в областта на културното наследство: българският опит

    През последните години геймификацията е обект на повишен интерес. Дори област като културното наследство не остава незабелязана, като са налице примери за успешното прилагане на разнообразни геймификационни техники за решаването на различни проблеми. България е сред държавите с изявен интерес по темата. Въпреки че са провеждани и все още се ...

  • Предизвикателства пред развитието на счетоводната информационна система на публичните предприятия, регистрирани на БФБ

    Значението на счетоводната система на публичните предприятия, регистрирани на БФБ, в своя интегритет е от основно значение за икономическото и финансовото развитие на страната. Тя изпълнява ключова роля в управлението на тези предприятия, взаимоотношенията им с инвеститорите и обществото, както и в управлението на риска и съответствието с ...