Година 2026, Брой 1
Дата на издаване31.3.2026 г.
Съдържание
-
Симеонка Петрова, Петранка Мидова, Иван Маринов, Зоя Иванова, Цветелина Кабакчиева, Елена Валериева Вълчева
Влияние на дигиталната трансформация на търговията върху моделите на онлайн покупка: проучване на български потребителиКлючови думи: дигитална трансформация на търговията, модели на онлайн покупка, български потребителиРезюме: Настоящото проучване е насочено към представяне на теоретични идеи и практически проявления на влиянието на дигиталната трансформация на търговията. Конкретиката се поставя върху потребителските модели на покупка и тяхната... Настоящото проучване е насочено към представяне на теоретични идеи и практически проявления на влиянието на дигиталната трансформация на търговията. Конкретиката се поставя върху потребителските модели на покупка и тяхната зависимост и предефиниране от дигиталните технологии. Целта на проучването е, върху основата на систематизирани теоретични съждения, емпирично да се апробира разработена методическа рамка за изследване влиянието на дигиталната трансформация на търговията върху потребителските модели на онлайн покупка и на база получените резултати да се формулират изводи и обобщения. Посредством проведено през месеците юни – юли 2025 г. анкетно проучване на 154 български потребители, определени за респонденти, са събрани необходимите емпирични данни. Интерпретирането на потребителското поведение доминиращо се обвърза с моделите на онлайн покупка на облекло. Измерването на анализираните корелации между избрани факторни променливи с икономически, демографски и социално-психологически характер и резултативни променливи се извършва с помощта на софтуерен продукт за компютърна обработка – SPSS Statistics и програмата Excel. Методологичната рамка на проучването включва прилагане на методите на дескриптивния анализ, хи-квадрат анализа (Chi-square Test), метода на t-тест, дисперсионния анализ и Теста на Шапиро-Уилк (Shapiro-Wilk Test), метода на линейната регресия и корелация. Резултатите от изследването показват, че приложението на дигитални инструменти от търговците повлиява и детерминира потребителските модели на онлайн покупка, като се открояват определени сходства и различия между проучваните потребители. Теоретичната и практическата значимост на тези резултати е в по-доброто оценяване от страна на ритейлърите на потенциалните ползи и предизвикателства пред трансформирането на пазаруването по посока подобряване на потребителското изживяване в контекста на дигитализацията.DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2026.1.01 -
Драгомир Драганов
Определянето на официалната линия на бедност за страната като предизвикателство пред социалната политика в БългарияКлючови думи: линия на бедност, измерване на бедността, социално подпомагане, финансова подкрепа за хора с уврежданияРезюме: Настоящото изследване има за цел да установи доколко използването на официалната линия на бедност за страната като инструмент за регулиране на достъпа до програмите за социална защита в България и определяне на размерите на... Настоящото изследване има за цел да установи доколко използването на официалната линия на бедност за страната като инструмент за регулиране на достъпа до програмите за социална защита в България и определяне на размерите на подкрепата е довело до подобряване на ефективността им да намаляват бедността, да подобрят адекватността на плащанията и да разширят достъпа до схемите за минимален доход. По този повод е установено, че някои особености на методиката за определяне на официалната линия на бедност за страната затрудняват постигането на тези очаквани резултати и създават предпоставки за относително обедняване на получателите на социални плащания, достъпът до които и чийто размер е обвързан с линията на бедност. За преодоляване на това предизвикателство се предлага да бъде подобрено информационното осигуряване за равнището на бедността и преразглеждане на методиката за определянето ѝ с цел включване на обективен измерител на минимални жизнени потребности.DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2026.1.02 -
Елица Димова
Изкуственият интелект като социален модератор на свръхчовешкото и на друг вид общество. Има ли етика в бъдещето?JEL: A12Ключови думи: изкуствен интелект, човек, граждански права, робот, етика, достойнство, графен, графенов оксид, ЕСРезюме: Изкуственият интелект (ИИ) е реалност, в която според развитието си, различните общества вече не само използват, но е нужно да проблематизират. Според философията, която го пропагандира и въвежда той е средство за подобряване живота... Изкуственият интелект (ИИ) е реалност, в която според развитието си, различните общества вече не само използват, но е нужно да проблематизират. Според философията, която го пропагандира и въвежда той е средство за подобряване живота на хората и дори способ за тяхното усъвършенстване като човешки същества. „Усъвършенстваната физичност“ е идеологията на дистопията, която иска да нормализира обществата ни в една свръх рационална, утопична, но от етична гледна точка - нечовешка посока. ИИ се превръща постепенно в модератор на нови обществени отношения, в които индивидът трябва да защитава своето право на автономно и независимо съществуване. Етиката не е просто доброволен акт на поставянето на граници, тя би трябвало да бъде иманентно присъща в свръхчовешкото общество, където човекът може да загуби своята идентичност.DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2026.1.03 -
Елена Филипова
Ролята на изкуствения интелект в повишаване на образователната достъпност за хора със зрителни увреждания: между иновациите и бариеритеКлючови думи: зрителни увреждания, изкуствен интелект, иновативни технологии, социално приобщаване, адаптивно обучение, социална интеграцияРезюме: Приложението на изкуствения интелект (ИИ) в образованието на хора със зрителни увреждания предлага иновативни решения за подобряване на достъпността, качеството на обучението и социалната интеграция. Тази статия изследва ролята на... Приложението на изкуствения интелект (ИИ) в образованието на хора със зрителни увреждания предлага иновативни решения за подобряване на достъпността, качеството на обучението и социалната интеграция. Тази статия изследва ролята на технологиите, базирани на ИИ, за преодоляване на бариерите, пред които са изправени хората със зрителни увреждания в образователния си процес. Ключови технологии като системи за преобразуване на текст в реч, разпознаване на обекти и сцени, инструменти за навигация и персонализирани платформи за обучение са разгледани по отношение на тяхната ефективност и ползи. ИИ насърчава по-голяма независимост, като позволява персонализирани учебни преживявания и подобрен достъп до информация, помагайки на хората с увредено зрение да се ориентират както във физическа среда, така и в образователно съдържание. Обсъждат се обаче предизвикателствата, свързани с разходите за технологии, достъпността, поверителността на данните и етичните последици от интеграцията на ИИ. Бъдещите перспективи наблягат на разработването на адаптивни образователни системи, съобразени с индивидуалните нужди, предлагащи обещаващи постижения в достъпността на образованието. Чрез интердисциплинарни изследвания и приобщаващ дизайн, ИИ може напълно да реализира своя потенциал като трансформиращ инструмент за подобряване на образованието и социалната интеграция на хора със зрителни увреждания.DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2026.1.04 -
Банчо Банов, Цветомир Цветков
Ефектът на публичния дълг върху БВП в държавите от ЕС за периода 2019-2024 годинаРезюме: В тази статия се анализира ефектът на публичния дълг върху реалния БВП на глава от населението в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС). Страните от ЕС са разделени на две групи: едната включва държави с публичен дълг, надвишаващ... В тази статия се анализира ефектът на публичния дълг върху реалния БВП на глава от населението в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС). Страните от ЕС са разделени на две групи: едната включва държави с публичен дълг, надвишаващ 60 % от БВП, а другата – държави с публичен дълг под 60 % от БВП. Основната цел на статията е да проучи въздействието на публичния дълг върху БВП за периода 2019–2024 г. Основното заключение, изведено от емпиричния анализ, е, че ефектът на публичния дълг върху БВП е положителен както в страните с дълг до 60 % от БВП, така и в страните с прекомерни нива на публичен дълг.DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2026.1.05