-
Банчо Банов, Цветомир Цветков
Ефектът на публичния дълг върху БВП в държавите от ЕС за периода 2019-2024 година
Резюме:
В тази статия се анализира ефектът на публичния дълг върху реалния БВП на глава от населението в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС). Страните от ЕС са разделени на две групи: едната включва държави с публичен дълг, надвишаващ 60 % от БВП, а другата – държави с публичен дълг под 60 % от БВП. Основната цел на статията е да проучи въздействието на публичния дълг върху БВП за периода 2019–2024 г. Основното заключение, изведено от емпиричния анализ, е, че ефектът на публичния дълг върху БВП е положителен както в страните с дълг до 60 % от БВП, така и в страните с прекомерни нива на публичен дълг.
-
Надя Парпулова, Владимир Зиновиев
Икономически алтернативи за транспорта и енергетиката по време на криза с доставките на енергия
Резюме:
Русия е основен производител на енергия и суровини. Настоящият конфликт в Украйна ескалира инфлацията до екстремни нива, причинявайки смущения и провокирайки огромни рискове за глобалния растеж. Цените на Брент петрола и природния газ скочиха в началото на март, преди да паднат отново, с цена на Брент петрола в края на месеца на 103 долара за барел, а европейските цени на газа на 121 евро за мегаватчас, съответно с 33% и 55% повече в сравнение с началото на годината. Европейската комисия обяви амбициозни планове за намаляване вноса на газ от Русия с две трети преди края на годината чрез засилване на диверсификацията, енергийната ефективност и чрез ускоряване на инвестициите във вятърни и слънчеви електроцентрали. Въпреки амбицията на Комисията, мартенската среща на върха на ЕС във Версай подчерта, че краткосрочните алтернативи за руския газ са твърде недостатъчни и че намаляването на зависимостта на Европа от руския газ изисква дългосрочна стратегия.
-
Димитър Ив. Трендафилов
Състояние и перспективи пред културните и креативни индустрии в България в контекста на икономическото развитие
Резюме:
Статията предлага кратък обзор както на актуалното състояние на Културните и креативни индустрии в България и предлагането на образование в тях през призмата на публично достъпната статистика, така и споделя мнението на експерти по темата за тяхното настояще и бъдеще. Най-общо, данните разкриват, че макар да отчита бум в добавената стойност за местната икономика особено през последното десетилетие, секторът страда от липсата на държавна стратегия и дори на базова междуведомствена координация, на местна подкрепа (особено важна за проекти в културния туризъм), на образовани и подготвени кадри, което може да предполага само забавяне на положителните тенденции в бъдеще. Неправителственият сектор остава единственият, който взима темата на сериозно и се опитва да провокира адекватни политики, макар и не за всички сектори под шапката на ККИ.
