Година 2016, Брой 1
Дата на издаване6.4.2016 г.
Съдържание
-
Милко Палангурски
Военният потенциал и стратегия на Русия през очите на българските военни (1914 г.)Резюме: След избухването на Първата световна война българското военно и политическо ръководство започва внимателно да следи мобилизационните възможности и първите месеци от участието на Русия във войната. Това става чрез военното аташе... След избухването на Първата световна война българското военно и политическо ръководство започва внимателно да следи мобилизационните възможности и първите месеци от участието на Русия във войната. Това става чрез военното аташе и средствата на цивилното и военно разузнаване. Българските офицери познават много добре руската армия и те формулират точния извод, че Русия или ще победи във войната, или ще се изправи пред предизвикателствата на революционен сблъсък до 48 месеца. Прогноза, която се сбъдва. Тези изводи спомагат България да остане неутрална в течение на повече от година.DOI: -
Росица Симеонова
Новите моменти в счетоводното законодателствоJEL: M41Ключови думи: Счетоводно законодателство, Закон за счетоводството, Национални счетоводни стандарти, категории предприятия, финансови отчети, консолидирани финансови отчети, счетоводна база, представяне на финансови отчети, Общи разпоредби към НССРезюме: Счетоводството е информационна система, която единствено създава информация за финансовото състояние, ефективността от дейността, измененията във финансовото състояние и паричните потоци на предприятието. Всичко това предполага... Счетоводството е информационна система, която единствено създава информация за финансовото състояние, ефективността от дейността, измененията във финансовото състояние и паричните потоци на предприятието. Всичко това предполага определени изисквания към нейното функциониране и създаваната от нея информация. Те са кодифицирани в съществуващото счетоводно законодателство – Закон за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Под влиянието на различни фактори в счетоводната нормативната материя настъпват промени. През последните години причините за това са свързани с изменения в основни актове на ЕС, регулиращи отношенията в областта на счетоводството. От началото на 2016 г. са в сила нов Закон за счетоводството и изменени и допълнени Национални счетоводни стандарти (НСС). Нормите, залегнали в тези нормативни актове водят до промени при осъществяването на счетоводството като практическа дейност. В настоящата публикация се открояват както новите моменти в счетоводното законодателство, така и тези постановки, които пораждат определени противоречия при тяхното тълкуване и евентуални проблеми при прилагането им. Това е направено последователно – най-напред по отношение на Закона за счетоводството, а след това за измененията и допълненията към Националните счетоводни стандарти. Някои от разсъжденията могат да се вземат под внимание при бъдещите им актуализации.DOI: -
Пенко Димитров
Прихващането като способ за погасяване на финансови задълженияJEL: K34Ключови думи: прихващане на финансови вземания и задължения, акт за прихващане, данък върху добавената стойност, данъчен кредит, корпоративен данък, данъчно задължени лица, облагането на доходитеРезюме: Широко разпространеният паричен характер на финансовите вземания и задължения дава възможност правният институт на прихващането да се използва и във финансовото право. Разглежда се влиянието на спецификата на регулираните обществени... Широко разпространеният паричен характер на финансовите вземания и задължения дава възможност правният институт на прихващането да се използва и във финансовото право. Разглежда се влиянието на спецификата на регулираните обществени отношения и прилаганият властнически метод във финансовото право върху изискванията и условията, при които може да се извърши погасяване на финансови вземания и задължения чрез прихващане. Анализирана е общата и специална правна уредба на изискванията и условията, при които може да се погасяват чрез прихващане финансови вземания и задължения. Разгледани са отделните хипотези, в които е допустимо прихващане на финансови вземания и задължения - прихващане от органите по приходите, прихващане от органа компетентен да установи финансовото задължение, прихващане в хода на производството за принудително изпълнение, както и прихващане на финансови вземания и задължения по реда на специални закони. Специално внимание е отделено на властническия акт, въз основа на който се осъществява прихващането на финансови вземания и задължения - акт за прихващане, както и органите които са компетентни да го издадат.DOI: -
Галя Асенова Кушева
Анализ на развитието на туристическите райони в БългарияРезюме: В статията е извършена съпоставка между принципите за райониране на България за статистически цели и изискванията и критериите, заложени в Концепцията за туристическо райониране на страната, утвърдена през 2015 г. Направени са... В статията е извършена съпоставка между принципите за райониране на България за статистически цели и изискванията и критериите, заложени в Концепцията за туристическо райониране на страната, утвърдена през 2015 г. Направени са изводи относно степента на балансираност между районите, проследени са съществуващите тенденции в развитието на туризма в новосформираните туристически райони за периода 2010-2013 г. и е извършен факторен анализ на изменението на реализираните приходи от нощувки. За всеки от туристическите райони са установени основните стимулиращи и възпрепятстващи туристическото развитие фактори.DOI: -
Радка Андасарова
Практико - приложен модел за признаване на загуби от обезценки за експозиции в неизпълнение в търговските банкиJEL: M41Ключови думи: търговски банки, експозиция в неизпълнение, обезценки за кредитен риск, признаване, абсолютен праг на същественост, относителен праг на същественостРезюме: В българската банкова система съществува практика за определяне на загуби от обезценки, изцяло изградена на концепциите на отменената през месец април 2014 г. Наредба № 9 на БНБ. След нейната отмяна всяка банкова кредитна институция... В българската банкова система съществува практика за определяне на загуби от обезценки, изцяло изградена на концепциите на отменената през месец април 2014 г. Наредба № 9 на БНБ. След нейната отмяна всяка банкова кредитна институция трябва да пристъпи към установяване на нова политика за признаване и оценяване на рисковите си експозиции и на тази база да предприеме действия за определяне степента на обезцененост за кредитен риск. Във връзка с това, параметърът „експозиция в неизпълнение“ може да бъде използван за целите на вътрешната система на банките за признаване и оценяване на рисковите експозиции при вземането на решение за признаване на обезценки за кредитен риск.DOI: -
Силвия Тодорова Димитрова
Културна политика на общините - оценка на местното населениеРезюме: Съществен елемент на публичните политики е областта на културата. Значим момент при провеждането на културната политика, от гледна точка на отличимост на общините, е оценката й от населението, за което е разработена. Целта на... Съществен елемент на публичните политики е областта на културата. Значим момент при провеждането на културната политика, от гледна точка на отличимост на общините, е оценката й от населението, за което е разработена. Целта на настоящата публикация е да представи подкрепата на местното население за провежданата културна политика като оценка относно включващите се в нея: културни дейности, приоритети, сегментиране на потребителите (местни жители и посетители) и съгласуваност с други публични политики. Статията представя резултатите от изследване на населението относно провежданата културна политика в шест общини в България – Каварна, Балчик, Бяла, Шабла, Аврен и Долни Чифлик. С помощта на анкетни карти са получени оценки за културните дейности, инфраструктурата, приоритетите и проблемните места, както и съгласуваността с останалите публични политики. Най-високо оценени са Каварна и Балчик относно разнообразието, наситеността на културния календар и културната инфраструктура, както и спрямо съгласуваността на публичните политики. Като цяло, най-висока степен на съгласуваност между публичните политики се наблюдава между културната политика и сферата на туризма. Резултатите показват, че при сегментирането на местни жители и посетители не може да се даде превес за едната категория. Те са поравно представени като потребители на културната политика.DOI: