Година 2025, Брой 4
Дата на издаване2.12.2025 г.
Съдържание
-
Любчо Варамезов, Симеонка Петрова, Любомира Тодорова, Явор Станев
Организационни иновации и устойчиво развитие на европейските малки и средни предприятия в сектора на индустриятаРезюме: Организационните иновации на европейските малки и средни предприятия (МСП) в сектора на индустрията са един от основните двигатели на устойчивото икономическо развитие. Основната цел на статията е, на база интерпретиране на... Организационните иновации на европейските малки и средни предприятия (МСП) в сектора на индустрията са един от основните двигатели на устойчивото икономическо развитие. Основната цел на статията е, на база интерпретиране на теоретични постановки, да се изследва и оцени зависимостта между организационните иновации и устойчивото развитие на икономическата дейност на МСП в сектора на индустрията в страните членки на Европейския съюз през периода 2012-2022 г. Оценяването на осъществените видове организационни иновации се извършва с помощта на индикатора за „нови бизнес практики за организиране на процедури или външни отношения на европейските МСП в сектора на индустрията“. Размерът на „реализирания нетен оборот“ се използва като измерител на устойчивото развитие на икономическата дейност на проучваните предприятия. Възприетата методологична рамка на изследването включва прилагане на метода на линейната регресия и корелация. Събраните емпирични данни са обработени с помощта на софтуерния продукт IBM SPSS Statistics и програмата Excel. Получените изследователски резултати подкрепят положителното влияние на извършваните организационни иновации върху нарастването на реализирания нетен оборот от МСП в сектора на индустрията на Европа. Открояват се проявяващите се сходства и различия между изследваните предприятия в страните от Европейския съюз. Извеждат се по-важни закономерности в развитието на организационната иновативност на равнището на предприятията от европейския сектор на индустрията.DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2025.4.01 -
Нигохос Канарян
Еволюция, институционализация и критичен преглед на канона в обучението по управление на инвестициитеКлючови думи: инвестиционна теория, инвестиционно образованиеРезюме: Настоящата статия представлява есеистично и концептуално изследване на инвестиционната теория като 100-годишен образователен канон в условията на дигитална трансформация и ерата на изкуствения интелект. Проследява се формирането и... Настоящата статия представлява есеистично и концептуално изследване на инвестиционната теория като 100-годишен образователен канон в условията на дигитална трансформация и ерата на изкуствения интелект. Проследява се формирането и институционализирането на този канон чрез ключови концептуални и организационни опори. Анализира се как този канон се възпроизвежда чрез учебници, университетски програми и сертификационни професионални програми. В изследването се обръща внимание на редица структурни ограничения и методологични дефицити, включително фаворизирането на фундаменталния анализ за сметка на техническия, маргинализирането на алтернативни измерители на риска, както и критиката към статистическата основа на инвестиционната теория. Подчертава се необходимостта от преосмисляне на съдържателния и методологичен обхват на преподаването по управление на инвестиции чрез по-адаптивни, интердисциплинарни и технологично осъзнати подходи, адекватни на реалностите на съвременните финансови пазари.DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2025.4.02 -
Даниел Петров
Изкуствен интелект и полово разделение на труда: институционални перспективиРезюме: Изследването оценява въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху половата структура на пазара на труда чрез сравнителен политикономически анализ на България, Румъния, Германия и Индия. Чрез индекси за уязвимост на заетостта... Изследването оценява въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху половата структура на пазара на труда чрез сравнителен политикономически анализ на България, Румъния, Германия и Индия. Чрез индекси за уязвимост на заетостта спрямо автоматизацията чрез ИИ се анализира доколко трудовата заетост на жените е уязвима спрямо автоматизацията и структурните трансформации, предизвикани от ИИ. В България жените са концентрирани в сфери на заетост, характеризиращи се с висока степен на податливост към автоматизация чрез ИИ, особено в административни, офис и търговски дейности. Това ги поставя в по-неблагоприятна ситуация, в която има възможност трудовата им дейност да бъде изпълнявана от ИИ базирани технологии. Жените с по-високи доходи демонстрират по-висока трудова мобилност към професии с по-силно изразена устойчивост спрямо ИИ - като образование, здравеопазване и публична администрация, където човешкият фактор остава трудно заменим. Сравнителният анализ разкрива структурна близост между България и Румъния, обусловена от сходни институционални характеристики и пазарни структури. За разлика от тях, в Германия добре развитата система за професионално обучение и по-интегрираният пазар на труда ограничават негативните ефекти от ИИ върху пазара на труда. Индия се откроява със специфичен профил, белязан от технологично изключване, свързано с преобладаваща неформална заетост. Резултатите подчертават значението на институционалната среда и човешкия капитал при оформянето на джендърно неравенство в условията на технологична трансформация и подчертават нуждата от целенасочени, приобщаващи политики на пазара на труда.DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2025.4.03 -
Станимира Димитрова Томова
Стратегически измерения на здравните грижи в БългарияРезюме: Настоящата статия разглежда стратегически измерения на здравните грижи в България, като анализира основните предизвикателства, управленски подходи и възможности за подобрение. Проучването комбинира количествени и качествени методи... Настоящата статия разглежда стратегически измерения на здравните грижи в България, като анализира основните предизвикателства, управленски подходи и възможности за подобрение. Проучването комбинира количествени и качествени методи за анализ на първични данни, набрани чрез анкетно изследване с управители на здравни заведения. Резултатите подчертават нуждата от по-ефективна координация, по-устойчиво финансиране, модернизирана нормативна база и засилена подкрепа за здравния персонал. Предложени са конкретни препоръки за подобряване на стратегическите процеси и устойчивостта на здравната система в България.DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2025.4.04 -
Любен Димитров Кирев
Генезис и pазвитие на Интернет на нещатаКлючови думи: интернет на нещата, компютър, интернет, хайп-цикъл, „умен“ дом, интелигентни градове, свързаност, киберсигурност, 5G, интернет на медицинските неща (IoMT)Резюме: Статията е посветена на генезиса и развитието на Интернет на нещата (IoT). В структурно отношение се състои от увод, три части и заключение. Първата има въвеждащ характер и разкрива първостепенните основи за произхода на IoT като... Статията е посветена на генезиса и развитието на Интернет на нещата (IoT). В структурно отношение се състои от увод, три части и заключение. Първата има въвеждащ характер и разкрива първостепенните основи за произхода на IoT като изобретяването на компютъра, откриването на транзистора и на интернет като глобална система от взаимосвързани мрежи, по-значимите открития преди неговото „раждане“ като предтеча за неговата поява. В хронологичен порядък във втората част се проследяват разширението и развитието на Интернет на нещата, осветяват се основните жалони на неговата еволюция до 2024 година. В третата част са обособени три етапа в развоя на IoT - зараждане и първоначално развитие, растеж и разширение и повсеместна свързаност и масово приложение. В заключението, освен кратките обобщаващи изводи от изложението, съвсем лаконично са очертани и очакванията, свързани с развитието на IoT в близкото бъдеще като използването на 5G мрежите, блокчейн технологиите, edge компютинга, интегрирането на IoT с изкуствения интелект (AloT) и машинното обучение (ML).DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2025.4.05