Даниел Петров
Изкуствен интелект и полово разделение на труда: институционални перспективи
Резюме:
Изследването оценява въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху половата структура на пазара на труда чрез сравнителен политикономически анализ на България, Румъния, Германия и Индия. Чрез индекси за уязвимост на заетостта спрямо автоматизацията чрез ИИ се анализира доколко трудовата заетост на жените е уязвима спрямо автоматизацията и структурните трансформации, предизвикани от ИИ. В България жените са концентрирани в сфери на заетост, характеризиращи се с висока степен на податливост към автоматизация чрез ИИ, особено в административни, офис и търговски дейности. Това ги поставя в по-неблагоприятна ситуация, в която има възможност трудовата им дейност да бъде изпълнявана от ИИ базирани технологии. Жените с по-високи доходи демонстрират по-висока трудова мобилност към професии с по-силно изразена устойчивост спрямо ИИ - като образование, здравеопазване и публична администрация, където човешкият фактор остава трудно заменим. Сравнителният анализ разкрива структурна близост между България и Румъния, обусловена от сходни институционални характеристики и пазарни структури. За разлика от тях, в Германия добре развитата система за професионално обучение и по-интегрираният пазар на труда ограничават негативните ефекти от ИИ върху пазара на труда. Индия се откроява със специфичен профил, белязан от технологично изключване, свързано с преобладаваща неформална заетост. Резултатите подчертават значението на институционалната среда и човешкия капитал при оформянето на джендърно неравенство в условията на технологична трансформация и подчертават нуждата от целенасочени, приобщаващи политики на пазара на труда.
