Изкуствен интелект и полово разделение на труда: институционални перспективи
Автори- Даниел Петров
Селскостопанска академия – София, България
Ключови думи
автоматизация, пол, заетост, изкуствен интелект, политическа икономия
Резюме
Изследването оценява въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху половата структура на пазара на труда чрез сравнителен политикономически анализ на България, Румъния, Германия и Индия. Чрез индекси за уязвимост на заетостта спрямо автоматизацията чрез ИИ се анализира доколко трудовата заетост на жените е уязвима спрямо автоматизацията и структурните трансформации, предизвикани от ИИ. В България жените са концентрирани в сфери на заетост, характеризиращи се с висока степен на податливост към автоматизация чрез ИИ, особено в административни, офис и търговски дейности. Това ги поставя в по-неблагоприятна ситуация, в която има възможност трудовата им дейност да бъде изпълнявана от ИИ базирани технологии. Жените с по-високи доходи демонстрират по-висока трудова мобилност към професии с по-силно изразена устойчивост спрямо ИИ - като образование, здравеопазване и публична администрация, където човешкият фактор остава трудно заменим. Сравнителният анализ разкрива структурна близост между България и Румъния, обусловена от сходни институционални характеристики и пазарни структури. За разлика от тях, в Германия добре развитата система за професионално обучение и по-интегрираният пазар на труда ограничават негативните ефекти от ИИ върху пазара на труда. Индия се откроява със специфичен профил, белязан от технологично изключване, свързано с преобладаваща неформална заетост. Резултатите подчертават значението на институционалната среда и човешкия капитал при оформянето на джендърно неравенство в условията на технологична трансформация и подчертават нуждата от целенасочени, приобщаващи политики на пазара на труда.
Страници: 21
DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2025.4.03
