Даниел Петров
SWOT анализ на българското земеделие в контекста на европейската зелена сделка: икономически и стратегически перспективи
Резюме:
Настоящото изследване представя SWOT анализ на българското земеделие в контекста на Европейската зелена сделка, с акцент върху икономическите, екологичните и институционалните измерения на устойчивия преход. Анализът се базира на комбиниран методологически подход, включващ анкетно проучване сред 92 земеделски стопанства, равномерно разпределени по шестте статистически района на България (NUTS-2), както и фокус групи с представители на различни производствени модели. Изследването идентифицира основни вътрешни силни страни, сред които се открояват наличието на модерна техника, натрупан производствен опит и прилагането на устойчиви земеделски практики. В същото време са установени ключови слабости - високи производствени разходи, ограничен достъп до финансиране, слаба иновационна активност и дефицит на институционална подкрепа. Възможностите за развитие се свързват с процесите на технологична модернизация, разширяване на достъпа до пазари и използване на целево финансиране. Основните външни заплахи включват регулаторна несигурност и политическа нестабилност. На основата на емпиричните резултати са формулирани конкретни препоръки за политики, насочени към диференцирана подкрепа за стопанствата, трансфер на знания and технологии, както и стимулиране на иновации с цел повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на сектора. Изследването предлага рамка за оценка на адаптационния капацитет на българското земеделие в условията на трансформации, предизвикани от Зелената сделка, и цели да подпомогне формулирането на информирани управленски и политически решения.
Даниел Петров
Изкуствен интелект и полово разделение на труда: институционални перспективи
Резюме:
Изследването оценява въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху половата структура на пазара на труда чрез сравнителен политикономически анализ на България, Румъния, Германия и Индия. Чрез индекси за уязвимост на заетостта спрямо автоматизацията чрез ИИ се анализира доколко трудовата заетост на жените е уязвима спрямо автоматизацията и структурните трансформации, предизвикани от ИИ. В България жените са концентрирани в сфери на заетост, характеризиращи се с висока степен на податливост към автоматизация чрез ИИ, особено в административни, офис и търговски дейности. Това ги поставя в по-неблагоприятна ситуация, в която има възможност трудовата им дейност да бъде изпълнявана от ИИ базирани технологии. Жените с по-високи доходи демонстрират по-висока трудова мобилност към професии с по-силно изразена устойчивост спрямо ИИ - като образование, здравеопазване и публична администрация, където човешкият фактор остава трудно заменим. Сравнителният анализ разкрива структурна близост между България и Румъния, обусловена от сходни институционални характеристики и пазарни структури. За разлика от тях, в Германия добре развитата система за професионално обучение и по-интегрираният пазар на труда ограничават негативните ефекти от ИИ върху пазара на труда. Индия се откроява със специфичен профил, белязан от технологично изключване, свързано с преобладаваща неформална заетост. Резултатите подчертават значението на институционалната среда и човешкия капитал при оформянето на джендърно неравенство в условията на технологична трансформация и подчертават нуждата от целенасочени, приобщаващи политики на пазара на труда.
