30.6.2026 г.
-
Маргарита Маринова, Емилия Вачева
Наследниците на свищовския възрожденски търговец Боро Ненович в икономическия и обществено-политическия живот на България след Освобождението (щрихи за житейския път на Георги, Яни и Гаврил Ненович)
Резюме:
След Освобождението на България немалък брой личности, родени в Свищов, представители на различни поколения, които имат образование и натрупана практика в търговския и обществения живот, се оказват подходящи кадри за нуждите на...
След Освобождението на България немалък брой личности, родени в Свищов, представители на различни поколения, които имат образование и натрупана практика в търговския и обществения живот, се оказват подходящи кадри за нуждите на управлението на младата държава и активно се включват в него. Сред тях изпъкват Григор Начович, Драган Цанков, Никола Сукнаров, Николай Павлович, Димитър Павлович и др., за които има немалко изследвания. В настоящата статия се изследва житейският път на по-малко известните дейци, наследници на видния свищовски търговец от първата половина на ХІХ в. Бора Ненович, които също имат принос за икономическата, политическата, обществената модернизация на страната. Обобщена е наличната засега информация за Бора Ненович. Проследена е кариерата на Георги Б. Ненович в съдебната система в провинцията и в София, на Яни Б. Ненович като митнически управител във Варна и Русе и разностранната дейност на третия брат Гаврил Б. Ненович в Свищов. Направени са обобщения за резултатите от тяхната работа и за компетентности им. Достига се до извода, че Гаврил Б. Ненович реализира потенциала си на търговец, политически лидер и общественик в родния си град, без амбиции да го напусне в посока столицата, макар да е имал такава възможност. Професионалната реализация на тримата братя е пример за изпълнен дълг към семейство и родина.
DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2026.2.01
-
Михаил Чиприянов, Пламена Николова
Микро мрежите като стратегическо решение за децентрализация на нови смарт квартали
Резюме:
В настоящата статия се изследва икономическата ефективност от внедряването на микромрежи като стратегически инструмент за децентрализация на нови жилищни квартали в интелигентните градове. Доказано е намаляването на оперативните...
В настоящата статия се изследва икономическата ефективност от внедряването на микромрежи като стратегически инструмент за децентрализация на нови жилищни квартали в интелигентните градове. Доказано е намаляването на оперативните разходи и увеличаването степента на енергийна независимост. Това е постигнато чрез симулационен модел за съпоставяне на традиционното електроенергийно присъединяване спрямо децентрализирана фотоволтаична инсталация със системи за съхранение на енергия. На градските плановици, общинските структури и строителните предприемачи са предложени практически решения за включване на тези системи още на ранен етап от пространственото и идейното проектиране на съвременната градска среда.
DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2026.2.02
-
Стефка Василева
Психологическа безопасност в екипа
Резюме:
Психологическата безопасност е ключов фактор за ефективното функциониране на съвременните организации и екипи. Тя оказва влияние върху поведението на човешките ресурси, трудовото им представяне, индивидуалните и екипните резултати,...
Психологическата безопасност е ключов фактор за ефективното функциониране на съвременните организации и екипи. Тя оказва влияние върху поведението на човешките ресурси, трудовото им представяне, индивидуалните и екипните резултати, постигането на краткосрочните и дългосрочните цели, създаването на иновации и повишаване конкурентоспособността на организациите. Настоящата статия разглежда ролята на психологическата безопасност на работното място и нейното значение за ефективността на екипите. Представен е инструмент за оценка на психологическата безопасност в екипа, който включва пет ключови измерения на психологическата безопасност и дава възможност за количествена и качествена диагностика на нейното ниво. Анализирани са различни нива на психологическа безопасност и са предложени конкретни препоръки за нейното подобряване, които могат да бъдат използвани от мениджмънта за създаване и поддържане на висока екипна ефективност и организационно развитие.
DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2026.2.03
-
Адриан Мотахар
Анализ на избрани макроикономически индикатори на страните от БРИКС без Китай
Резюме:
Настоящото изследване анализира основни макроикономически показатели на държавите от съюза БРИКС без Китай, в контекста на икономическите предизвикателства и глобални промени от 2008г. Разглеждайки индикаторите за периода 2020 –...
Настоящото изследване анализира основни макроикономически показатели на държавите от съюза БРИКС без Китай, в контекста на икономическите предизвикателства и глобални промени от 2008г. Разглеждайки индикаторите за периода 2020 – 2024г., трудът представя темпът им на изменение и приносът на всяка държава към съюза. Анализът показва, че страните постигат значителен икономически растеж въпреки разликата в динамиката и предизвикателствата, пред които се изправят. Бразилия демонстрира подобряване на своята позиция в света, Индия – увеличаване на покупателната способност и привличане на инвестиции, Русия се сблъсква с икономически последици от инвазията в Украйна, а Южна Африка остава най-слабата икономика в съюза със своята ключова роля в него. Достига се до извода, че въпреки различията си, страните от БРИКС развиват устойчиви икономики, задълбочават взаимното си сътрудничество и променят досегашната икономическа и политическа система.
DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2026.2.04
-
Диян Николаев
Архитектурни подходи и технологични предизвикателства при изграждането на складове от данни (data warehouse) за нуждите на малкия и среден бизнес в България
Резюме:
Настоящата статия изследва архитектурните подходи и технологичните предизвикателства при изграждането на складове от данни (Data Warehouse) за нуждите на малкия и среден бизнес (МСП) в България. Въз основа на емпирични данни от...
Настоящата статия изследва архитектурните подходи и технологичните предизвикателства при изграждането на складове от данни (Data Warehouse) за нуждите на малкия и среден бизнес (МСП) в България. Въз основа на емпирични данни от Националния статистически институт (НСИ) и Eurostat, анализът разкрива значителното изоставане на българските предприятия в дигиталната трансформация. Статията разглежда еволюцията на концепцията за хранилища за данни от класическите подходи на Кимбъл и Инмон до съвременните облачни решения като BigQuery, Snowflake и AWS Redshift. Особено внимание се отделя на спецификите на българския МСП сектор, като се идентифицират ключови бариери: липса на квалифицирани кадри (Data Analysts/Engineers), ограничени финансови ресурси, психологически бариери пред мениджмънта и регулаторни изисквания (GDPR). Изследването предлага практически препоръки за българските предприемачи относно избора между традиционни (on-premise) и облачни решения, като акцентира върху възвръщаемостта на инвестицията (ROI) и стъпките за стартиране на проекти за бизнес интелигентност.
DOI: https://doi.org/10.58861/tae.di.2026.2.05