-
Димитър Ив. Трендафилов
Законодателство по отношение осигуряването на добросъвестна конкуренция при търговските марки
Резюме:
Целта на създаването на търговски марки като инструмент в икономическата дейност, и в маркетинговата практика в частност, е да създава отлика за продуктите на собственика си, обслужваща както неговите интереси, така и тези на потребителите в смисъла на липса на заблуди и недвусмислена информираност за произхода на стоки и услуги. Как се постига и закриля по регламентиран път срещу нарочни или привидно добросъвестни посегателства тази диференциация обаче e обект на законодателство, което невинаги съумява да постави ясни критерии и най-малко се нуждае от няколко гледни точки и тълкувания. В този контекст, статията извежда и интерпретира конкретни текстове от най-важните национални и международни нормативни актове (като Парижката конвенция, Регламента на ЕС и местния закон за конкуренцията), а в края посочва и примерен съдебен спор, възникнал на база „сходство“ с известна марка, считано за недобросъвестна конкуренция.
-
Димитър Ив. Трендафилов
Клъстери и комуникация: маркетингови аспекти на земеделската практика в България
Резюме:
Този материал обръща внимание на състоянието на земеделското стопанство в България и перспективите за неговото успешно управление и промотиране в контекста на глобалната конкуренция и позитивите от клъстерните икономически организации. На първо място той разглежда по-отблизо проблемите, които среща секторът след промените от 1989 г. и настоящите предизвикателства пред него във връзка с повишаване на конкурентоспособността му, добавената стойност и комуникацията, както и по отношение на особеностите на вътрешната бизнес среда и членството на страната в ЕС. Изведени са някои ключови фактори около формирането на кръстерите, с цел да се отговори на въпроса защо подобен вид сътрудничество е полезно и дори необходимо за растежа на местната икономика и оптимизирането на разходите. Втората част излага и коментира няколко примера от практиката на местното клъстериране, социалната отговорност и т.нар. „маркетинг с кауза“, ползите от активната комуникация и развитието на културния и винен туризъм, които набират популярност, особено сред младите потребители.
-
Димитър Ив. Трендафилов
Комуникационни характеристики на търговската марка
Резюме:
Статията е посветена на бранда като средство за комуникация в маркетинговата практика и оттам и опитът да се формулира по-ясно защо и как той служи на продажбените цели на компаниите и как може да бъде използван по-успешно. Основната теза е, че търговската марка заслужава цялата отговорност и внимание на мениджмънта, защото в съвременните условия тя е изключителен, ако не и единствен инструмент за придобиване на трудни за копиране конкурентни предимства и осигурява така необходимия диалог с потребителя, който от своя страна, има все повече възможности за влияние върху нейния пазарен живот. Изброени са присъщите на марката важни комуникационни задачи, а чрез две схеми се илюстрират под различен ъгъл основните ú елементи и техните функции.
-
Димитър Ив. Трендафилов
Мем, бранд и поп-култура
Резюме:
Като социално животно човекът проявява изключителна склонност към имитация, което е заложeно в животинското у него, но в по-голяма степен в културното. Затова текстът прави кратък обзор на теорията за мемите на Р. Докинс, за да я приложи към съвременната пазарна ситуация и по-специално върху търговските марки. Дадени са примери с влиятелни брандове като Apple, Doc Martens и други, за да се изгради аргументация в полза на тезата, че марките по принцип са едни от най-силните меми, срещани в културата и понастоящем се възползват във висока степен от интензивната глобална комуникация чрез интернет. Определени идеи, поведение и консумативни практики са силно трансферируеми поне в рамките на определите субкултурни мрежиq стига да има налице достатъчно силен задвижващ мема механизъм.
-
Димитър Ив. Трендафилов
Ритуали свързани с нараняване и умъртвяване на хора - разглеждане значението на някои агресивни ритуални практики, проявяващи се в различни култури и култoви филми
Резюме:
Ритуалите са интегрална и важна част от съвместния живот на обществата (дори и при по-комплексните), всъщност те са съществена част от културата като механизъм за споделяне на информация и значения между нейните членове посредством думи, жестове, влизане в роли и цялостно изпълнение на дадени действия. Това, което ги прави различни и ключови, е преди всичко тяхната извънредност и продължителният отпечатък, който оставят в колективното съзнание. Ние ги срещнаме под различни форми и видове, вплетени в тъканта на живота и културите, като свещенодействия, игри, части от по-големи наративи (митологични и/или попкултурни). Следващите няколко страници са посветени не специално на природата на ритуалите като такива, а по-конкретно на онези от тях, съществуващи сред културите и познатите текстове, в които човешката агресия и смъртоносно насилие се оказват основен елемент. Нещо повече, акцентът е поставен върху актовете на отнемане живота или осъкатяването на друг човек, чийто ритуален ефект отива отвъд бруталното убийство. Усилията и инструментите отнесени към темата са мултидисциплинарни и вероятно не биха били плодотворни, ако разглеждаха ритуала само от една гледна точка. Материалът взима предвид два примера от различни култури, в които може да се наблюдават актове на насилие не като разрушаващи общността, а като разрешени от самата нея. В допълнение, като илюстрация са анализирани репрезентации на ритуали във филмите „Кръстникът”, „Криминале” и „Страстите Христови”. Последният е определено полезен пример, който разкрива по отличен начин характеристиките и структурата на инициационните ритуали и/или на тези по трансформиране на личността, включващи използването на насилие и дори убийство.
