Мем, бранд и поп-култура

Автори

Ключови думи
търговски марки, меметика, социални мрежи, култура, потребителско поведение

Резюме
Като социално животно човекът проявява изключителна склонност към имитация, което е заложeно в животинското у него, но в по-голяма степен в културното. Затова текстът прави кратък обзор на теорията за мемите на Р. Докинс, за да я приложи към съвременната пазарна ситуация и по-специално върху търговските марки. Дадени са примери с влиятелни брандове като Apple, Doc Martens и други, за да се изгради аргументация в полза на тезата, че марките по принцип са едни от най-силните меми, срещани в културата и понастоящем се възползват във висока степен от интензивната глобална комуникация чрез интернет. Определени идеи, поведение и консумативни практики са силно трансферируеми поне в рамките на определите субкултурни мрежиq стига да има налице достатъчно силен задвижващ мема механизъм.

JEL Класификатор: M31
Страници: 18
DOI: 

Още статии от този брой

  • Гражданското общество - бариера пред нарастващата икономическа мощ на корпорациите

    Статията има за цел обяснението на основите за съвременните кризи в обществото. В началото се въвеждат най-новите концепции за гражданското общество (регионално, национално, международно) и корпорацията (национална, транснационална). По-нататък се изследва връзката между гражданското общество, политическата власт и корпорациите през последните ...

  • Изготвяне на система от профили на мултипликаторите на финансовия резултат в хотелиерството

    Определянето на профила на мултипликаторите на финансовия резултат (IMP – Income multiplier profile) на дадено предприятие, дейност или звено в процеса на бюджетиране е популярен метод в областта на хотелиерството и ресторантьорството за изследване на влиянието на различни стойностно измерими ключови фактори върху финансовия резултат. Неговото ...

  • Емпиричен анализ на икономическата концентрация в най-големите български фирми за периода 2006-2013

    Статията представя дескриптивен анализ на икономическата концентрация и неравенството сред 100-те най-големи компании в българския нефинансов сектор за периода от 2006 до 2013 година. Използвани са данни от годишната класация Капитал 100 в комбинация с три утвърдени статистически показатели за измерване на концентрация и диспаритет: коефициент на ...