Към въпроса за икономическо изучаване на аграрните договори

Автори

Ключови думи
договор, агенти, права на собственост, размяна, транзакционни разходи, институционална уредба

Резюме
В другите страни са направени огромен брой теоретични и емпирични изследвания и публикации свързани с аграрните договори от различен тип. В нашата страна изследванията на икономическите договори като цяло, и на аграрните договори в частност, са епизодични, като индивидуалните изследователи прилагат „свои” дефиниции и методики, които често са противоречиви, необхватни и силно дискусионни. Статията прави опит да отговори на няколко важни академични и практически въпроса: какво е икономически договор, каква е разликата на икономическия подход в сравнение с другите (юридически, социологически и т.н.) подходи за изучаване на договорите, каква е ролята на икономическите договори в аграрното управление, защо съществува такова огромно многообразие на използваните от агентите договори и т.н. Адаптират се постиженията на интердисциплинарната нова институционална икономика и се предлага холистичен подход за икономическо разбиране и анализиране на аграрните договори и договорните отношения в селското стопанство. Системата на аграрни договори се разглежда като сложна, мрежова и многопластова система, включваща разнообразни аграрни и неаграрни агенти, които управляват своите отношения и дейност посредством различни договорни средства (типове договори), и които участват в процеса на аграрно договаряне, като в резултат на което във всеки определен период от време в дадена страна, район, подотрасъл, тип на фермерство, агро-екосистема и т.н. доминира определен договорен и управленчески ред. Подобно на икономическия анализ на системата на аграрен гаварнънс, холистичният анализ на системата на икономически договори следва да приложи А-С-П-Р подход, който включва анализ на всички нейни елементи – агенти, средства, процес и ред. В статията се предлага адекватно икономическо дефиниране на аграрните договори и характеризиране на тяхното място в системата на аграрен гавърнанс като двустранни или многостранни споразумения, свързани със селскостопанското производство и услуги. След това се прави икономическа характеристика на агентите участници в договорните отношения, като особено внимание се отделя на тяхната ограничена рационалност и тенденция към опортюнизъм. Тези две характеристики, свързани с „човешката природа“, са причина за съществуването на транзакционни разходи и на необходимост за избор на ефективна управленческа (договорна) форма за повишаване на „рационалността“ на агентите и защита от възможен опортюнизъм в техните взаимоотношения.

JEL Класификатор: Q12, Q18, Q56
Страници: 27
DOI:  https://doi.org/10.58861/tae.di.2024.1.02

Още статии от този брой

  • Степен на различия в структурата на държавните разходи за предоставяне на колективни услуги между ЕС-26 и България

    Основна цел на настоящата статия е да се изследват различията в структурата на разходите на подсектор „Централно държавно управление” по функции от класификацията на функциите на държавно управление (КОФОГ) между ЕС-26 и България през периода 2007 г. – 2021 г. и на тази основа да се направи анализ на провежданите публични политики в областта на ...

  • Анализ на спорни въпроси при обжалването на данъчни ревизионни актове в контекста на съдебната практика

    Настоящата публикация се базира на юридически анализ на някои спорни въпроси в данъчната практика, които успешно се апликират и изясняват данъчната материя на стопанските субекти. Ревизионните актове са първата фаза от данъчното производство, които предизвикват активното поведение както на данъчната администрация, която е решаваща в посоченото ...

  • Законодателство по отношение осигуряването на добросъвестна конкуренция при търговските марки

    Целта на създаването на търговски марки като инструмент в икономическата дейност, и в маркетинговата практика в частност, е да създава отлика за продуктите на собственика си, обслужваща както неговите интереси, така и тези на потребителите в смисъла на липса на заблуди и недвусмислена информираност за произхода на стоки и услуги. Как се постига и ...