Най-добри практики за приложение на геймификация в областта на културното наследство: българският опит

Автори

Ключови думи
най-добра практика, геймификация, културно наследство

Резюме
През последните години геймификацията е обект на повишен интерес. Дори област като културното наследство не остава незабелязана, като са налице примери за успешното прилагане на разнообразни геймификационни техники за решаването на различни проблеми. България е сред държавите с изявен интерес по темата. Въпреки че са провеждани и все още се провеждат успешни инициативи за геймификация на културното наследство, липсва систематизирано знание за това какво не работи добре и защо е така, което би помогнало на практици, изследователи, публичните и местните власти в бъдеще да избягват вече допускани грешки. Целта на настоящото изследване е да се идентифицират най-добри практики за приложение на геймификацията в областта на културното наследство в България. За постигането на целта е предложена методология за подбор на най-добри практики за геймификация на културното наследство. На базата на 12 геймификационни критерия и 9 критерия за въздействие, както и при съблюдаване на тристъпкова процедура за подбор, са селектирани и описани двете най-добри инициативи в България.

JEL Класификатор: C89, Z32
Страници: 28
DOI:  https://doi.org/10.58861/tae.di.2024.3.02

Още статии от този брой

  • Burn out при управленските кадри от средни нива и предотвратяването му в контекста на работа от разстояние

    Преминаването към дистанционен режим на работа оказва значително влияние върху начина, по който работят хората, особено средните мениджъри, които играят основна роля в организациите. Има широк консенсус, че те имат ключова отговорност при внедряването на стратегии и по отношение на операциите и организационната култура. Анализът предполага ...

  • За ролята и значението на вътрешния одит в предприятията от сектор „Енергетика“

    Вътрешният одит в предприятията от сектор „Енергетика“, чиито принципал е българската държава, е важен механизъм за осигуряване на прозрачност, отчетност и ефективност в управлението на държавните ресурси. С настоящето изследване се цели да се оцени ефективността на вътрешните контролни системи и да се извърши обзор на одитните дейности, резултати ...

  • Технологичната епоха – контрапункт на човека като не-човек

    Глобализмът промени света до неузнаваемост като силово постави нова парадигма и дефиниция за човешко същество. Дигитализацията, която е част от процеса на глобализация, е наречена още „четвъртата индустриална революция“. Тя оформя доста бързо нови обществени отношения, снабдени с нов понятиен апарат. Последица от това е, че чрез технологиите се ...