• Икона за смяна на езика на български
  • Icon to change language to english

Икономическо развитие и миграция

Автори

Ключови думи
икономическо развитие, миграция, бедност, безработица

Резюме
В настоящата статия се разглежда връзката между икономическото развитие и миграцията на работна сила. Анализират се ефектите, както за страните-изпращачи, така и за страните-приемници. Особено място се отделя на паричните преводи в тези процеси. Изследвани са причините за вътрешната и външната миграция на населението в България. Прави се извода, че международното движение на капитали и търговските потоци се развиват с ускорени крачки, окуражавани от икономическата ефективност, но либерализирането на движението на работна сила остана ограничено. В крайна сметка корените на миграцията, дължаща се на бедността и безработицата, следва да се търсят в икономическия растеж и развитието най-общо казано.

JEL Класификатор: O11, F22
Страници: 35
DOI: 

Още статии от този брой

  • Човешкото действие: Част Четвърта. Глава ХVІ. Цените, §§ 8-15

    По същия начин, по който правителствата ограничават конкуренцията, за да се подобри положението на привилегированите продавачи, те могат да ограничават и конкуренцията в полза на привилегировани купувачи. Правителствата въвеждат ембарго върху износа на някои стоки. По този начин чрез изключване на чуждестранни купувачи те целят понижаване на ...

  • Инструментализмът на Милтън Фридмън

    По време на своята дълга кариера Фридмън прави значителни приноси в монетарната икономика, макроикономиката, микроикономиката и икономиката на богатството. Той написва и изключително голям брой популярни икономически съчинения, най-известното от които е “Свободен да избереш”. Наред с Фридрих фон Хайек, той е един от първите икономисти, които ...

  • Слово за книгата на проф. д.ик.н. Методи Кънев “Освобождаване от миналото”

    Едно от най-уродливите явления на нашият духовен живот са проявите на национален нихилизъм. За съжаление всички сме прекрасно информирани (от кой ли не) за това колко лоши сме ние, българите. Как са ни поразили, едва ли не на генетично равнище завистта, склонността към национално предателство, всекидневния кошмар на бита и колко неспособни сме, ...