-
Огнян Симеонов, Мая Ламбовска
Кризата на оцеляване и оценката за нейната дълбочина
Резюме:
Настоящата статия застъпва гледната точка на естествената еволюция на бизнес организациите. Статията разглежда кризите като необходимо предизвикателство, неизбежен спътник и двигател на тази еволюция. Заедно с някои основни методологически подходи към това разбиране, в статията се предлага обща характеристика на методика за оценяване на заплахите към организацията. Подобна методика се разглежда като ключов момент в разкриването на степента на противоречивост на организацията и нейната среда, което е източник на всяка криза.
-
Силвия Тодорова Димитрова
Културна политика на общините - оценка на местното население
Резюме:
Съществен елемент на публичните политики е областта на културата. Значим момент при провеждането на културната политика, от гледна точка на отличимост на общините, е оценката й от населението, за което е разработена. Целта на настоящата публикация е да представи подкрепата на местното население за провежданата културна политика като оценка относно включващите се в нея: културни дейности, приоритети, сегментиране на потребителите (местни жители и посетители) и съгласуваност с други публични политики.
Статията представя резултатите от изследване на населението относно провежданата културна политика в шест общини в България – Каварна, Балчик, Бяла, Шабла, Аврен и Долни Чифлик. С помощта на анкетни карти са получени оценки за културните дейности, инфраструктурата, приоритетите и проблемните места, както и съгласуваността с останалите публични политики. Най-високо оценени са Каварна и Балчик относно разнообразието, наситеността на културния календар и културната инфраструктура, както и спрямо съгласуваността на публичните политики. Като цяло, най-висока степен на съгласуваност между публичните политики се наблюдава между културната политика и сферата на туризма. Резултатите показват, че при сегментирането на местни жители и посетители не може да се даде превес за едната категория. Те са поравно представени като потребители на културната политика.
-
Мая Ламбовска
Модел за оценяване на дейността на центровете на отговорности в организацията
Резюме:
Статията представя един модел за оценяване дейността на центровете на отговорности в процеса на бюджетно управление на организацията. Моделът се основава на сложен инструментариум, включващ класически управленски и съвременни математически инструменти от теориите на размитата логика и на размитите подмножества. Моделът е представен както концептуално, така и методически чрез алгоритъм за реализация. Възможното приложение на модела е илюстрирано в четири варианта чрез пример за център на разходи, функциониращ в неопределена и стабилна/динамична среда.
-
Бранимира Колева
Ролята на съществеността и правилната оценка на одиторския риск при издаване на качествен одиторски доклад
Резюме:
Извършването на независим финансов одит се упражнява след като експерт-счетоводителят е положил клетва. Необходимо е всеки да спазва етични изисквания, да върши работата си качествено и независимо от клиента си. Настоящата разработка е насочена към подпомагане на работата на одиторите, като предоставя теоретични знания и илюстративни примери относно определянето и използването на одиторската същественост. Всеки от нас е потребител на даден финансов отчет на дружество, от което се интересува. Но като такива, ние не разбираме от одиторския доклад колко всъщност е грешен финансовият отчет (в количествено изражение), най-вече за изразено неквалифицирано мнение. Това е така, защото одиторската същественост се намира в одиторското досие и не е публична информация. Тя не се вижда като стойност в одиторския доклад. Всички грешки под нивото на същественост остават в одиторското досие. А какво е нивото на съществеността определена от одитора, от какви правила се е водил той, за да я определи – това си остава лична негова информация.
В основата на одиторската проверка е определяне на одиторския риск, нивото на съществеността и събиране на одиторски доказателства. Добре свършената работа от одитора води до качествен одит. Определянето на даден одит като качествен е много трудно разкриваемо. Само от одиторския доклад това не се вижда. Ето защо, с цел по-добро информиране на потребителите на финансовите отчети, е необходимо да се направят допълнителни оповестявания в одиторския доклад, които са представени като препоръки в студията.
