-
Пенчо Пенчев
Още за продоволствения проблем
Резюме:
Един от най-важните проблеми, които стоят пред човечеството, е продоволственият. Съществуват два начина за производствто на храни: а) природосъобразен, който не влиза в противоречие с околната среда и б) неразумен, който застрашава съществуването на човека. В статията акцентът се поставя върху втория и се извеждат очакваните отрицателни последици от него – безвъзвратни негативни промени на планетата, които пък от своя страна застрашават съществуването на човека. За да не се допуснат те, се посочват възможности за удовлетворяване потребностите от храни, които са съобразени с природните условия.
-
Храбрин Башев
Аграрни договори, процес на договаряне и договорен ред
Резюме:
В съвременните условия, голяма част от взаимоотношенията на аграрните агенти, и аграрната дейност като цяло, се управлява посредством някакъв вид договори. Въпреки това обаче, икономическите анализи на аграрните договори в страната са епизодични, ограничени до отделни типове договори, откъснати от процеса на договаряне и изпълнение на договорите и доминиращия институционален ред. Тази статия продължава представянето на холистичен А-С-П-Р подход за икономическо анализиране на договорите и договорните отношения на аграрните Агенти, като прави икономически анализ на наличните договорни Средства, на Процеса на аграрно договаряне и на резултатния договорен Ред. Първо се прави класификация на принципните типове договори и се анализират техните икономически характеристики, възможности и недостатъци за управление на взаимоотношенията на аграрните агенти. След това се анализират етапите на процеса на аграрно договаряне, представят се критичните фактори на транзакционните разходи и се предлага матрица за определяне на най-ефективните управленчески форми в зависимост от комбинацията на критичните измерения на аграрните транзакции. Най-накрая се анализира специфичният договорен и управленчески ред, резултат от договорния процес, и се представят етапите на процеса на усъвършенстване на договорните отношения в аграрната сфера.
-
Пламен Станиславов Петров
Аграрният сектор в България – конвергентност и актуални тенденции
Резюме:
Спецификата на общата селскостопанска политика в Европа и организираните в хрониката на българската икономика реформи през последните 30 години налагат преосмисляне на пазарните позиции на икономическите агенти, имащи своето трайно присъствие в аграрния бизнес на страната. Независимо от това, че Оперативните програми към Европейските структурни фондове имат характера на нетен донор за укрепването на отрасъла през двата програмни периода, все още се наблюдава недостатъчно развит потенциал за правилна пазарна ориентация, слаба конвергентност и конкурентна форма, която да го направи монолитен фундамент от икономическата реалност, противостоящ на кризисния ефект от редица други сектори.
-
Виолета Блажева
Еволюция на общата селскостопанска политика на Европейския съюз
Резюме:
През 2012 г. се отбелязаха петдесет години от създаването на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз - основа на европейската интеграция, осигуряваща вече пет десетилетия продоволствена сигурност и динамично земеделие за европейските граждани. Настоящата разработка е фокусирана върху нейната еволюция и достиженията от проведените реформи. Създадена е с цел осигуряване на качествени храни за гражданите на разумни цени и задоволителен стандарт на живот на селскостопанските производители. Днес тези цели все още са актуални. През годините европейската селскостопанска политика спомогна за преодоляването на три ключови етапа: изведе Европа от недостига до изобилието от храна; отговори на новите предизвика¬телства, свързани с устойчивото използване на природните ресурси; разшири ролята на селскостопанските производители в развитието на селските райони. Настоящата реформа на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз има за цел да засили конкурентоспособността и устойчивостта на развитие на европейските земеделие и селски райони.
-
Храбрин Башев
Защо и как да оценяваме “новата” управленческа устойчивост на селското стопанство
Резюме:
В България, подобно на много други страни, практически няма изследвания на управленческата устойчивост на селското стопанство и на нейната значимост за цялостното аграрно развитие. Тази разработка се опитва да запълни празнотата и предлага холистичен подход за разбиране и оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство. Новият подход се „експериментира“ в широкомащабно изследване за оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство на национално, подотраслово, регионално, екосистемно и стопанско ниво.
Доказва се, че е важно да се включи “липсващия” управленчески стълб при оценката на интегралната устойчивост на селското стопанство и устойчивостта на аграрните системи от различен тип. Многопринципната, критериална и индикаторна оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че цялостната устойчивост е на “добро”, но близко до “задоволителното” ниво. Освен това, съществува значителна диференциация на равнищата на интегрална управленческа устойчивост на различните по тип агро-системи в страната. Нещо повече, индивидуалните показатели с най-високи и ниски стойности за устойчивост определят “критичните” фактори подсилващи и влошаващи частната и интегрална управленческа устойчивост на оценяваната агро-система.
Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип за подобряване на аграрната устойчивост като цяло, и на управленческата устойчивост на селското стопанство в частност, те следва да се разширяват и тяхната прецизност и представителност да се подобрява. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетираните ферми и заинтересовани страни, и използване на по-“обективни” данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената област и др.
-
Храбрин Башев
Към въпроса за икономическо изучаване на аграрните договори
Резюме:
В другите страни са направени огромен брой теоретични и емпирични изследвания и публикации свързани с аграрните договори от различен тип. В нашата страна изследванията на икономическите договори като цяло, и на аграрните договори в частност, са епизодични, като индивидуалните изследователи прилагат „свои” дефиниции и методики, които често са противоречиви, необхватни и силно дискусионни. Статията прави опит да отговори на няколко важни академични и практически въпроса: какво е икономически договор, каква е разликата на икономическия подход в сравнение с другите (юридически, социологически и т.н.) подходи за изучаване на договорите, каква е ролята на икономическите договори в аграрното управление, защо съществува такова огромно многообразие на използваните от агентите договори и т.н. Адаптират се постиженията на интердисциплинарната нова институционална икономика и се предлага холистичен подход за икономическо разбиране и анализиране на аграрните договори и договорните отношения в селското стопанство. Системата на аграрни договори се разглежда като сложна, мрежова и многопластова система, включваща разнообразни аграрни и неаграрни агенти, които управляват своите отношения и дейност посредством различни договорни средства (типове договори), и които участват в процеса на аграрно договаряне, като в резултат на което във всеки определен период от време в дадена страна, район, подотрасъл, тип на фермерство, агро-екосистема и т.н. доминира определен договорен и управленчески ред. Подобно на икономическия анализ на системата на аграрен гаварнънс, холистичният анализ на системата на икономически договори следва да приложи А-С-П-Р подход, който включва анализ на всички нейни елементи – агенти, средства, процес и ред. В статията се предлага адекватно икономическо дефиниране на аграрните договори и характеризиране на тяхното място в системата на аграрен гавърнанс като двустранни или многостранни споразумения, свързани със селскостопанското производство и услуги. След това се прави икономическа характеристика на агентите участници в договорните отношения, като особено внимание се отделя на тяхната ограничена рационалност и тенденция към опортюнизъм. Тези две характеристики, свързани с „човешката природа“, са причина за съществуването на транзакционни разходи и на необходимост за избор на ефективна управленческа (договорна) форма за повишаване на „рационалността“ на агентите и защита от възможен опортюнизъм в техните взаимоотношения.
-
Снежана Благоева
Предварителна оценка на ефекта на Eвропейския зелен пакт върху селскостопанския сектор в ЕС
Резюме:
Европейският зелен пакт е нова стратегия за цялостно развитие на ЕС, чийто хоризонтален характер води до създаването на регулации и изисквания, засягащи едновременно няколко икономически сектора и политики. Оценката на ефекта на Зеления пакт върху селскостопанския сектор изисква поглед върху общата картина, създадена след неговото приемане. Целта на разработката е да направи преглед на отделните елементи на Зеления пакт и регулациите, основаващи се на него, за да се открият потенциалните ефекти върху селскостопанския сектор. При обследването на ефектите трябва да се вземе предвид не само директното въздействие върху производството, износа, конкурентоспособността и доходите на фермерите и върху цените и достъпността на храните. Трябва да се отчете и приносът на земеделието по отношение на климата, природните ресурси и биоразнообразието.
-
Цветелина Кабакчиева
Реалност и перспективи за развитие на биологичното земеделие в България
Резюме:
Биологичното земеделие възприема своето възникване, съществуване и принципи от самата природа, като основното правило при неговото практикуване е да бъде в хармония с нея, без да я уврежда. Реално, то е ново възприятие на околната среда и ново отношение към нейното опазване, сега и в бъдеще. Биологичното земеделие съчетава най-добрите практики, високото биоразнообразие, опазването на природните ресурси и високи производствени стандарти, основани на естествени вещества и процеси. Биоземеделието предвижда също и специален пазар, отговарящ на специфичното потребителско търсене, като в същото време предоставя обществени блага по отношение на опазването на околната среда, хуманното отношение към животните и развитието на селските райони.
