-
Мая Цоклинова
Въздействие на зелената икономика върху равнището на здравното състояние на населението в някои страни членки на ЕС
Резюме:
Голяма част от политиките на Европейския съюз са свързани с насърчаване на идеята за екологосъобразна и ресурсно щадяща икономика, съблюдаваща принципите на зелената икономиката. Последната се дефинира като основен инструмент, чрез който могат да се постигнат целите на устойчивото развитие. Зелената икономика се възприема като универсален подход, който оказва въздействие върху дългосрочното развитие на националните икономики и съдейства за разрешаване на редица проблеми, свързани с икономиката, общественото благосъстояния и опазването на околната среда. Целта на статията е да се направят комплексни оценки за равнището на зелената икономика и равнището на здравното състояние на населението в някои страни членки на Европейския съюз и да се установи степента на зависимост между тях. Първата комплексна оценка се основава на следните показатели: потребление на неорганични торове; екологични данъци и такси по икономически дейности; принос към международния ангажимент в размер на 100 милиарда щатски долара за разходите, свързани с климата; капацитет за производство на електроенергия от възобновяеми източници и отпадъци; производство в промишлеността, а вторта на: средна продължителност на живота; дял на хора с добро или много добро възприятие за здравето като ценност; замърсители на въздуха и парникови газове; причини за смърт; общи разходи за здравеопазване. Установено е, че степента на зависимост между двете комплексни оценки е голяма, тъй като стойността на коефициента на корелация (r) е 0.87.
-
Мая Цоклинова
Държавни преразпределителни политики в страните членки на ЕС: сравнителни характеристики
Резюме:
Фискалната дисциплинираност по отношение на данъчните приходи и разходи, стабилизиране на доходите, насърчаването на потреблението и стимулирането на икономическата активност по време на бизнес цикъла са от съществено значение за постигането на макроикономическа стабилност. Въпреки вградените автоматични стабилизатори и границата, която се поставя в ЕС по отношение на държавните разходи, не са гаранция за постигане на сходство в икономическото развитие на отделните страни членки на ЕС и тяхното поведение особено по време на икономически кризи, както и по отношение на предлаганото количество от значими за общественото благосъстояние публични блага. В допълнение, всяка страна членка на ЕС изгражда своята икономическа политика по начин, отговарящ на общовъзприетите цели в ЕС. В този смисъл, държавните разходи на подсектор „Централно държавно управление” са необходим механизъм за осигуряване на устойчивост и стабилност на националните икономики и са критерий за постигане на средносрочните и дългосрочни цели в правителствените програми. Основна цел на статията е на базата на относителните дялове на разходите по функции на КОФОГ в БВП, страните членки на ЕС да се систематизират в еднородни групи (клъстери) и на тази основа да се направи сравнителен анализ на финансирането на значими за обществото публични блага, което отразява различията в държавните преразпределителни политики на равнище ЕС. Изследователската хипотеза, която се защитава в настоящото изследване гласи, че независимо от съществуването на общи фискални правила и политики в ЕС, има значителна разлика във финансирането на публините блага в отделните страни членки на ЕС, което е предпоставка за различни държавни преразпределителни политики на равнище ЕС, както и за диференцирано изпълнение на заложените в стратегия „Европа 2020” цели, свързани с генерирането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. За постигане на целта на изследването е използван нейерархичен клъстерен анализ и по-конкретно K-means Клъстър.
-
Мая Цоклинова
Сравнителен анализ на разходите в подсектор „Централно държавно управление“ на България и Гърция според КОФОГ за периода 1998-2018 г.
Резюме:
От съществено значение е изучаването и анализирането на държавните разходи, с цел установяване на тенденциите в тяхното развитие. Периодичното отчитане на тенденциите в държавните разходи позволява на икономическите агенти да планират стопанските си действия на основата на обективна информация, намаляваща неопределеността на икономическата система. Също така, измерването на измененията в структурата на държавните разходи (особено на разходите на подсектор „Централно държавно управление” по функции на класификацията на функциите на държавно управление (КОФОГ)), позволява да се разкриват приоритетите в предоставянето на публични блага. Целта на статията е да се направи сравнителен анализ на разходите на подсектор „Централно държавно управление” по функции на КОФОГ на България и Гърция и на тази основа да се разкрият тенденциите при тяхното развитие, както и да се откроят различията в разходните политики на двете страни.
-
Мая Цоклинова
Степен на различия в структурата на държавните разходи за предоставяне на колективни услуги между ЕС-26 и България
Резюме:
Основна цел на настоящата статия е да се изследват различията в структурата на разходите на подсектор „Централно държавно управление” по функции от класификацията на функциите на държавно управление (КОФОГ) между ЕС-26 и България през периода 2007 г. – 2021 г. и на тази основа да се направи анализ на провежданите публични политики в областта на предоставянето на колективни услуги в полза на обществото, имащи за цел повишаване на общественото благосъстояние. За реализиране на поставената цел се използва интегрален коефициент на структурни различия. Получените резултати индикират, че през анализирания период се наблюдават съществени различия в структурата на определени разходи по функции на КОФОГ между ЕС-26 и България, което от своя страна е причина за диференциация в провежданите публични политики между ЕС и България.
