-
Храбрин Башев
Аграрни договори, процес на договаряне и договорен ред
Резюме:
В съвременните условия, голяма част от взаимоотношенията на аграрните агенти, и аграрната дейност като цяло, се управлява посредством някакъв вид договори. Въпреки това обаче, икономическите анализи на аграрните договори в страната са епизодични, ограничени до отделни типове договори, откъснати от процеса на договаряне и изпълнение на договорите и доминиращия институционален ред. Тази статия продължава представянето на холистичен А-С-П-Р подход за икономическо анализиране на договорите и договорните отношения на аграрните Агенти, като прави икономически анализ на наличните договорни Средства, на Процеса на аграрно договаряне и на резултатния договорен Ред. Първо се прави класификация на принципните типове договори и се анализират техните икономически характеристики, възможности и недостатъци за управление на взаимоотношенията на аграрните агенти. След това се анализират етапите на процеса на аграрно договаряне, представят се критичните фактори на транзакционните разходи и се предлага матрица за определяне на най-ефективните управленчески форми в зависимост от комбинацията на критичните измерения на аграрните транзакции. Най-накрая се анализира специфичният договорен и управленчески ред, резултат от договорния процес, и се представят етапите на процеса на усъвършенстване на договорните отношения в аграрната сфера.
-
Храбрин Башев
Защо и как да оценяваме “новата” управленческа устойчивост на селското стопанство
Резюме:
В България, подобно на много други страни, практически няма изследвания на управленческата устойчивост на селското стопанство и на нейната значимост за цялостното аграрно развитие. Тази разработка се опитва да запълни празнотата и предлага холистичен подход за разбиране и оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство. Новият подход се „експериментира“ в широкомащабно изследване за оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство на национално, подотраслово, регионално, екосистемно и стопанско ниво.
Доказва се, че е важно да се включи “липсващия” управленчески стълб при оценката на интегралната устойчивост на селското стопанство и устойчивостта на аграрните системи от различен тип. Многопринципната, критериална и индикаторна оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че цялостната устойчивост е на “добро”, но близко до “задоволителното” ниво. Освен това, съществува значителна диференциация на равнищата на интегрална управленческа устойчивост на различните по тип агро-системи в страната. Нещо повече, индивидуалните показатели с най-високи и ниски стойности за устойчивост определят “критичните” фактори подсилващи и влошаващи частната и интегрална управленческа устойчивост на оценяваната агро-система.
Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип за подобряване на аграрната устойчивост като цяло, и на управленческата устойчивост на селското стопанство в частност, те следва да се разширяват и тяхната прецизност и представителност да се подобрява. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетираните ферми и заинтересовани страни, и използване на по-“обективни” данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената област и др.
-
Храбрин Башев
Към въпроса за икономическо изучаване на аграрните договори
Резюме:
В другите страни са направени огромен брой теоретични и емпирични изследвания и публикации свързани с аграрните договори от различен тип. В нашата страна изследванията на икономическите договори като цяло, и на аграрните договори в частност, са епизодични, като индивидуалните изследователи прилагат „свои” дефиниции и методики, които често са противоречиви, необхватни и силно дискусионни. Статията прави опит да отговори на няколко важни академични и практически въпроса: какво е икономически договор, каква е разликата на икономическия подход в сравнение с другите (юридически, социологически и т.н.) подходи за изучаване на договорите, каква е ролята на икономическите договори в аграрното управление, защо съществува такова огромно многообразие на използваните от агентите договори и т.н. Адаптират се постиженията на интердисциплинарната нова институционална икономика и се предлага холистичен подход за икономическо разбиране и анализиране на аграрните договори и договорните отношения в селското стопанство. Системата на аграрни договори се разглежда като сложна, мрежова и многопластова система, включваща разнообразни аграрни и неаграрни агенти, които управляват своите отношения и дейност посредством различни договорни средства (типове договори), и които участват в процеса на аграрно договаряне, като в резултат на което във всеки определен период от време в дадена страна, район, подотрасъл, тип на фермерство, агро-екосистема и т.н. доминира определен договорен и управленчески ред. Подобно на икономическия анализ на системата на аграрен гаварнънс, холистичният анализ на системата на икономически договори следва да приложи А-С-П-Р подход, който включва анализ на всички нейни елементи – агенти, средства, процес и ред. В статията се предлага адекватно икономическо дефиниране на аграрните договори и характеризиране на тяхното място в системата на аграрен гавърнанс като двустранни или многостранни споразумения, свързани със селскостопанското производство и услуги. След това се прави икономическа характеристика на агентите участници в договорните отношения, като особено внимание се отделя на тяхната ограничена рационалност и тенденция към опортюнизъм. Тези две характеристики, свързани с „човешката природа“, са причина за съществуването на транзакционни разходи и на необходимост за избор на ефективна управленческа (договорна) форма за повишаване на „рационалността“ на агентите и защита от възможен опортюнизъм в техните взаимоотношения.
-
Храбрин Башев
Управленчески форми за снабдяване на агроекосистемни услуги от земеделските стопанства в България
Резюме:
Въпреки растящите екологични проблеми и нарастващите публични и частни интереси, научните изследвания за управление на агроекосистемните услуги са в началния етап. Тази статия адаптира новата интердисциплинарна икономика и идентифицира и оценява разнообразните частни, пазарни, колективни и обществени форми на управление на екосистемните услуги прилагани от българските ферми. Проучването установи, че фермите в страната използват голямо разнообразие от частни, пазарни, колективни и обществени форми за управление на селскостопанската дейност, свързани с агроекосистемните услуги. Съществува значителна диференциация на използваните управленски форми в зависимост от вида на екосистемните услуги и специализацията на земеделските стопанства. Управлението на агроекосистемните услуги е свързано със значително увеличение на производствените и транзакционни разходи на участващите ферми, както и с големи социално-икономически и екологични ефекти за стопанствата и други страни. Фактори, които стимулират най-вече дейността на българските производители за защита на агроекосистемите и техните услуги са: участие в програми за обществена подкрепа, достъп до съвети на фермерите, професионално обучение, налична информация и иновации, получени директни субсидии, лично убеждение и удовлетворение, положителен опит на други - дългосрочни и непосредствени ползи за фермата и интеграция с доставчици, купувачи и преработватели. Предложената холистична рамка за анализ на системата за управление на агроекосистемните услуги трябва да бъде разширена и подобрена и по-широко и периодично прилагана в бъдеще.
