-
Мая Цоклинова
Въздействие на зелената икономика върху равнището на здравното състояние на населението в някои страни членки на ЕС
Резюме:
Голяма част от политиките на Европейския съюз са свързани с насърчаване на идеята за екологосъобразна и ресурсно щадяща икономика, съблюдаваща принципите на зелената икономиката. Последната се дефинира като основен инструмент, чрез който могат да се постигнат целите на устойчивото развитие. Зелената икономика се възприема като универсален подход, който оказва въздействие върху дългосрочното развитие на националните икономики и съдейства за разрешаване на редица проблеми, свързани с икономиката, общественото благосъстояния и опазването на околната среда. Целта на статията е да се направят комплексни оценки за равнището на зелената икономика и равнището на здравното състояние на населението в някои страни членки на Европейския съюз и да се установи степента на зависимост между тях. Първата комплексна оценка се основава на следните показатели: потребление на неорганични торове; екологични данъци и такси по икономически дейности; принос към международния ангажимент в размер на 100 милиарда щатски долара за разходите, свързани с климата; капацитет за производство на електроенергия от възобновяеми източници и отпадъци; производство в промишлеността, а вторта на: средна продължителност на живота; дял на хора с добро или много добро възприятие за здравето като ценност; замърсители на въздуха и парникови газове; причини за смърт; общи разходи за здравеопазване. Установено е, че степента на зависимост между двете комплексни оценки е голяма, тъй като стойността на коефициента на корелация (r) е 0.87.
-
Йордан Йорданов
Възможности за усъвършенстване на социалната политика по енергийна бедност в България в контекста на прехода към зелена икономика
Резюме:
Енергийната бедност е едно от значимите съвременни предизвикателства, а политиките по нейното ограничаване и контролиране са една от основните цели на европейската общност по пътя ѝ към зелена икономика. Над 96 милиона европейци са изложени на риск от бедност и социално изключване, като в същото време 57 милиона не могат да отопляват домовете си през зимата. България е страната с най-висок дял на бедните и застрашени от бедност, в това число и енергийно зависими домакинства, което се потвърждава и от стойностите на Индекса на енергийна бедност, по който страната ни е с най-лошите показатели сред държавите-членки на ЕС.
Настоящата разработка насочва вниманието към специфичните особености на енергийната бедност, разглеждана на фона на общоприетото разбиране за социална бедност, към възможностите за промяна на модела за определяне на кръга на енергийно бедните лица и домакинства у нас и към извеждането на комплекс от предложения за ограничаване и контролиране на енергийната бедност, надграждащи пасивното целево енергийно подпомагане за отопление и възприемани като насока за развитие и усъвършенстване на социалната политика в областта на социалното подпомагане в България.
-
Калина Кавалджиева
Себестойността на електрическата енергия произведена от преработка на отпадъци като предпоставка за социално ориентирано ценообразуване
Резюме:
В период на енергийна криза, извеждането на себестойността на електроенергията е значителен проблем. Явява се като значимо съвременно предизвикателство, а политиките по нейното контролиране и ограничаване са основен приоритет на европейската общност по пътя й към зелена икономика. В зависимост от тарифата/цената на електроенергията, която пряко зависи от нейната себестойност се определя доколко би могло населението да си позволи да плаща консумираната си електроенергия. Рискът от бедност и социално изключване се отнася за над 96 милиона европейци. Населението, което не би могло да отопли домовете си през зимата е около 57 милиона. България е страната с най-висок дял на бедните и застрашени от бедност, в това число и енергийно зависими домакинства, което се потвърждава и от стойностите на Индекса на енергийна бедност, по който страната ни е с най-лошите показатели сред държавите-членки на ЕС.
Настоящата разработка насочва вниманието към специфичните особености на калкулиране на електроенергията на база отпадъци. Начин на ценообразуване и формиране на един устойчив модел за формиране на тарифи. Извежда се синергичният ефект от преработката на отпадъци до производството на енергия. Платените данъци и допълнителните приходи от преработката на отпадъци биха могли да повлияят положително върху цената на получената енергия от отпадъци, т.е. да се намали себестойността и да се компенсират разходите. Това явление може да се използва като насока за развитие и усъвършенстване на социалната политика в областта на социалната поносимост и социалното подпомагане на населението в България.
