-
Аглика Кънева
Анализ на показателите за рентабилност и показатели за оценяване на качеството на активите на банките в България през периода 2007 – 2018 г.
Резюме:
Публикацията е посветена на възвръщаемостта на банките в България - печалба след данъчно облагане, възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на активите. Разгледано е и изменението на показатели за оценяване качеството на банковите активи като рискови експозиции на банките и обезценки по кредити в банките, които също както показателите за възвръщаемост силно се влияят от финансовата криза.
-
Несрин Узун
Въздействие на световната финансова криза върху жилищното строителство в България
Резюме:
Негативните последици от Световната финансова криза все още се не са напълно преодоляни в световен план и икономиките на отделните държави продължават да прилагат различни мерки за елиминиране на техния ефект. Един от най-засегнатите от кризата отрасли на икономиката се оказа строителството и пряко свързания с него пазар на недвижими имоти. Настоящата статия цели да направи критичен анализ на състоянието и тенденциите в сектор „строителство“, с акцент на жилищното строителство, в периода 2008-2013 година. С цел по-пълното и всеобхватно обследване на проблема, в статията ще бъдат разгледани и състоянието на ипотечния пазар в България и възможностите за банково финансиране на строителните предприятия (чрез пряко финансиране и за реализация на готовата продукция - чрез финансиране на клиентите под формата на жилищни кредити), и тяхната връзка с развитието на строителния сектор у нас.
-
Божидар Божинов
Възможности за оценка на устойчивото развитие на банките в България чрез използване на рейтинговата система АЛЕР(тс)
Резюме:
Както показа световната финансова криза от 2007 година, съвременните банки са от ключово значение за стабилността на финансовия сектор и икономиката като цяло. Настоящето изследване си поставя за цел да представи пред академичната общност и банковата практика у нас разработената методика на системата за оценка на устойчивото развитие на банковия сектор АЛЕР(тс), както и да оцени степента на нейната приложимост на база извършен анализ на реални данни. В процеса на изследването се защитава тезата, че наличието на независима и отворена рейтингова система за оценка на банковия сектор способ¬ства за повишаване на неговата стабилност и конкуренто¬спо¬соб¬ност.
-
Пламен Любомиров Джапаров
Генеративният изкуствен интелект и потенциалните ползи за банките
Резюме:
Няма никакво съмнение, че появата на ChatGPT през ноември 2022 г. се превърна в едно от най-значимите технологични събития в последните десетилетия. Разработената от OpenAI чат платформа от ново поколение предизвика същинско „цунами“ от интерес към стоящия в основата ѝ генеративен изкуствен интелект (Generative Artificial Intelligence, Gen AI). Бизнес организациите във всички области на икономиката повишават ударно инвестициите си в новата технология и стартират пилотни проекти, тестващи нейните възможности. Банките не правят изключение от този тренд, тъкмо напротив. С оглед на огромните масиви от данни, с които разполагат, и непрекъснато нарастващите потребителски изисквания, те бързо осъзнават, че Gen AI обещава множество ползи както във връзка с клиентското обслужване, така и по отношение на вътрешнобанковите процеси и операции.
В настоящата разработка се разглеждат характеристиките на генеративния изкуствен интелект чрез съпоставката му с традиционните AI модели, използвани в банките. Извеждат се основните фактори, които превръщат банковото дело в перфектното място за приложение на новата технология. На тази основа анализът се фокусира върху обследване на множеството потенциални ползи от нейното имплементиране – от подобряване на клиентските изживявания, през по-добро управление на рисковете, до оптимизиране работата на бек офис служителите и разработчиците.
-
Елена Ставрова
Промените в банковата индустрия под въздействие на процеса на дигитализация в условията на Covid-19 пандемия
Резюме:
Пазарната капитализация на световния банков пазар достигна стойност от USD 7,2 трилиона, а на банковия дигитален пазар - повече от USD 800 трилиона. Средногодишният ръст от 4% отдавна е стабилен източник на приходи за банките. Развитието на дигитализираното потребителско кредитиране и платежните системи привличат и небанковите играчи, които разширяват влиянието си в институционалния бизнес, а това прави пазара на корпоративното банкиране динамичен. Дълбоката промяна, породена от отворената и взаимосвързана корпоративна банкова „екосистема“ протича в условия на екстремни промени, нулеви лихвени проценти и излишък от парично предлагане. Макар че за някои зони от финансовите пазари, които са по-малко изложени на тези значителни сътресения, това е невъзможно да ги защити от развитието в една отворена екосистема. Тези промени дори може да настъпят по-бавно или да бъдат по-слабо изразени при някои услуги, като например структурирано кредитиране, големи корпоративни плащания, но развитието на технологиите пристъпва и към тях. Работа „с пълни трезори“, настъпващи FinTech конкуренти, COVID-19-пандемия и по-бавното от очакваното възстановяване на глобалните вериги за доставки – все предизвикателства, на които банките трябва да отговорят и са обект на изследване в тази разработка.
-
Кузман Илиев
Школата на свободното банкиране с частични резерви срещу школата на пълното резервиране на депозитите – икономическо отражение на съвременните концепции в банковото дело и паричната политика
Резюме:
Изследването представя сравнителен анализ на постановките на двете съвременни пропазарни школи в областта на паричната теория и банковото дело, а именно школата на свободното банкиране с частични резерви и школата на пълното резервиране на депозитите. По този начин разработката очертава жалоните, които трябва да бъдат следвани при разработването на теории, концепции и предложения за подобряване или усъвършенстване на управлението на паричното предлагане. В конкретен план на анализ се подлагат алтернативите за осъществяване на банкирането и позиционирането на централната банка в школите на свободно банкиране с частични резерви и пълното резервиране на депозитите, методологическият характер на пазарен процес в техните рамки и трактовка на двете школи по отношение на функциите на депозитите, лихвения процент, дефлацията и количествените улеснения.
