-
Йордан Йорданов
Възможности за усъвършенстване на социалната политика по енергийна бедност в България в контекста на прехода към зелена икономика
Резюме:
Енергийната бедност е едно от значимите съвременни предизвикателства, а политиките по нейното ограничаване и контролиране са една от основните цели на европейската общност по пътя ѝ към зелена икономика. Над 96 милиона европейци са изложени на риск от бедност и социално изключване, като в същото време 57 милиона не могат да отопляват домовете си през зимата. България е страната с най-висок дял на бедните и застрашени от бедност, в това число и енергийно зависими домакинства, което се потвърждава и от стойностите на Индекса на енергийна бедност, по който страната ни е с най-лошите показатели сред държавите-членки на ЕС.
Настоящата разработка насочва вниманието към специфичните особености на енергийната бедност, разглеждана на фона на общоприетото разбиране за социална бедност, към възможностите за промяна на модела за определяне на кръга на енергийно бедните лица и домакинства у нас и към извеждането на комплекс от предложения за ограничаване и контролиране на енергийната бедност, надграждащи пасивното целево енергийно подпомагане за отопление и възприемани като насока за развитие и усъвършенстване на социалната политика в областта на социалното подпомагане в България.
-
Уолтър Блок
Свободно предприемачество и бедност: причина или лекарство?
Резюме:
Бедността като цяло е създадена от наличието на лошо управление. Решението на проблема е в системата на свободно предприемачество. Пазарите редуцират бедността чрез насърчаване на стимули и рационална икономическа дейност.
-
Калина Кавалджиева
Себестойността на електрическата енергия произведена от преработка на отпадъци като предпоставка за социално ориентирано ценообразуване
Резюме:
В период на енергийна криза, извеждането на себестойността на електроенергията е значителен проблем. Явява се като значимо съвременно предизвикателство, а политиките по нейното контролиране и ограничаване са основен приоритет на европейската общност по пътя й към зелена икономика. В зависимост от тарифата/цената на електроенергията, която пряко зависи от нейната себестойност се определя доколко би могло населението да си позволи да плаща консумираната си електроенергия. Рискът от бедност и социално изключване се отнася за над 96 милиона европейци. Населението, което не би могло да отопли домовете си през зимата е около 57 милиона. България е страната с най-висок дял на бедните и застрашени от бедност, в това число и енергийно зависими домакинства, което се потвърждава и от стойностите на Индекса на енергийна бедност, по който страната ни е с най-лошите показатели сред държавите-членки на ЕС.
Настоящата разработка насочва вниманието към специфичните особености на калкулиране на електроенергията на база отпадъци. Начин на ценообразуване и формиране на един устойчив модел за формиране на тарифи. Извежда се синергичният ефект от преработката на отпадъци до производството на енергия. Платените данъци и допълнителните приходи от преработката на отпадъци биха могли да повлияят положително върху цената на получената енергия от отпадъци, т.е. да се намали себестойността и да се компенсират разходите. Това явление може да се използва като насока за развитие и усъвършенстване на социалната политика в областта на социалната поносимост и социалното подпомагане на населението в България.
-
Маргарита Шопова, Иванка Цветанова
Тенденции в структурната динамика на плащанията
от системата за социална защита в България
Резюме:
Обект на изследване са плащанията от системата за социална защита. Направена е обща характеристика на социалната защита в контекста на Европейската система за интегрирана статистика на социалната защита (ESSPROS). Представен е профилът на социалната защита в България на базата на изплатените помощи и обезщетения. Използвани са официални статистически данни, публикувани от НСИ и събирани чрез системата ESSPROS. Извършен е описателен анализ на структурната динамика на плащанията по функции на социалната защита в България за периода 2005 – 2016 г. Чрез интегралния коефициент на структурните изменения е оценена интензивността на промените.
