-
Пламен Станиславов Петров
Аграрният сектор в България – конвергентност и актуални тенденции
Резюме:
Спецификата на общата селскостопанска политика в Европа и организираните в хрониката на българската икономика реформи през последните 30 години налагат преосмисляне на пазарните позиции на икономическите агенти, имащи своето трайно присъствие в аграрния бизнес на страната. Независимо от това, че Оперативните програми към Европейските структурни фондове имат характера на нетен донор за укрепването на отрасъла през двата програмни периода, все още се наблюдава недостатъчно развит потенциал за правилна пазарна ориентация, слаба конвергентност и конкурентна форма, която да го направи монолитен фундамент от икономическата реалност, противостоящ на кризисния ефект от редица други сектори.
-
Виолета Блажева
Еволюция на общата селскостопанска политика на Европейския съюз
Резюме:
През 2012 г. се отбелязаха петдесет години от създаването на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз - основа на европейската интеграция, осигуряваща вече пет десетилетия продоволствена сигурност и динамично земеделие за европейските граждани. Настоящата разработка е фокусирана върху нейната еволюция и достиженията от проведените реформи. Създадена е с цел осигуряване на качествени храни за гражданите на разумни цени и задоволителен стандарт на живот на селскостопанските производители. Днес тези цели все още са актуални. През годините европейската селскостопанска политика спомогна за преодоляването на три ключови етапа: изведе Европа от недостига до изобилието от храна; отговори на новите предизвика¬телства, свързани с устойчивото използване на природните ресурси; разшири ролята на селскостопанските производители в развитието на селските райони. Настоящата реформа на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз има за цел да засили конкурентоспособността и устойчивостта на развитие на европейските земеделие и селски райони.
-
Силвия Тодорова Димитрова
Културна политика на общините - оценка на местното население
Резюме:
Съществен елемент на публичните политики е областта на културата. Значим момент при провеждането на културната политика, от гледна точка на отличимост на общините, е оценката й от населението, за което е разработена. Целта на настоящата публикация е да представи подкрепата на местното население за провежданата културна политика като оценка относно включващите се в нея: културни дейности, приоритети, сегментиране на потребителите (местни жители и посетители) и съгласуваност с други публични политики.
Статията представя резултатите от изследване на населението относно провежданата културна политика в шест общини в България – Каварна, Балчик, Бяла, Шабла, Аврен и Долни Чифлик. С помощта на анкетни карти са получени оценки за културните дейности, инфраструктурата, приоритетите и проблемните места, както и съгласуваността с останалите публични политики. Най-високо оценени са Каварна и Балчик относно разнообразието, наситеността на културния календар и културната инфраструктура, както и спрямо съгласуваността на публичните политики. Като цяло, най-висока степен на съгласуваност между публичните политики се наблюдава между културната политика и сферата на туризма. Резултатите показват, че при сегментирането на местни жители и посетители не може да се даде превес за едната категория. Те са поравно представени като потребители на културната политика.
-
Снежана Благоева
Предварителна оценка на ефекта на Eвропейския зелен пакт върху селскостопанския сектор в ЕС
Резюме:
Европейският зелен пакт е нова стратегия за цялостно развитие на ЕС, чийто хоризонтален характер води до създаването на регулации и изисквания, засягащи едновременно няколко икономически сектора и политики. Оценката на ефекта на Зеления пакт върху селскостопанския сектор изисква поглед върху общата картина, създадена след неговото приемане. Целта на разработката е да направи преглед на отделните елементи на Зеления пакт и регулациите, основаващи се на него, за да се открият потенциалните ефекти върху селскостопанския сектор. При обследването на ефектите трябва да се вземе предвид не само директното въздействие върху производството, износа, конкурентоспособността и доходите на фермерите и върху цените и достъпността на храните. Трябва да се отчете и приносът на земеделието по отношение на климата, природните ресурси и биоразнообразието.
