-
Николай Живков
Демокрацията в съчиненията на Венелин Ганев
Резюме:
Интересът на Венелин Ганев към проблемите на демокрацията трайно присъства в неговата теоретична дейност от началото на XX век, когато публикува първите си статии, до средата на четиридесетте години. В публикациите през първите две десетилетия на миналия век, се изясняват изискванията на демокрацията към субектите на управленския процес - държава, граждани, партии и ролята на спонтанната обществена солидарност, за демократично управлението.
В средата на четиридесетте години Ганев представя цялостен свой възглед за демокрацията. Тя се разглежда като форма на държавно устройство и форма на държавно управление.
Приносите на В. Ганев в изследването на демокрацията могат да бъдат обобщени в два аспекта. Първо, той определя началата й, които имат водеща роля при конституиране формата на държавно устройство. Второ, на конституираните, в съгласие с началата на демократизма, държавни органи съответства форма на управление, при която дейността на държавните органи се насочва от определено общо благо, изразяващо принципите на демокрацията.
-
Николай Живков
За началата и мисията на демокрацията
Резюме:
Ръководейки се от формулираните виждания за отношение към постиженията на различните школи и направления, изследващи демокрацията в настоящата статия, ще се анализират теоретичните постановки на формалната и съдържателната концепции, за нейната мисия и основополагащи начала-процедурни правила и принципи, с оглед определяне на общите, които ги обединяват.
-
Николай Живков
За Орфей, орфизма и тракийската държавна уредба
Резюме:
Орфизмът се представя като морално-религиозна система, свързана с вярата в безсмъртието. Водеща роля в нея играе идеята за усъвършенстване на душата, т.е. на усърдието на вярващите да достигнат безсмъртие чрез участие в проповеди, песнопения и култово-обредни практики. Те са обединени в две общества – народно и аристократично. Чрез тях участват и в живота на държавата.
Орфизмът е упражнил силно влияние върху идеите на Питагор и Платон за душата, държавата и съсловията в нея. Техните учения за душата са понататъшно развитие на орфическите идеи. За разлика от орфиците, които с тяхна помощ решават въпроса за подбор и участието на лицата в управлението на държавата, то Питагор и Платон обосновават цялата съсловна структура на държавата и роля на отделните съсловия в нея за успешното изпълнение на мисията й.
Орфическите културни традиции се усвояват от балканските народи. Настанилите се на Балканите славяни и прабългари също възприемат обичаи и обредни практики от местното население, които упражняват влияние върху формирането през ІХ в. на богомилско учение.
-
Николай Живков
Парламентарното управление и демократизма в България (1878-1918)
Резюме:
В изследването се търси отговор на въпроса доколко овластените политически сили като субекти на парламентарното управление са се ръководили от демократизма и какви грешки са допускали в своята дейност на сцената на българския политически живот.
Демократизмът във взаимоотношенията между Народното събрание, Държавния глава и Правителството се нарушава, първо, поради големите правомощия, които конституцията дава на монарха, и второ, многопартийната система включва парти, които са податливи на манипулации от негова страна. Това му дава възможност да наложи личен режим на управление.
Парламентарното управление e съпроводено и от грешки, допускани от самите партии. Причините са в тяхната неукрепнала организационна структура, нетолерантните отношения помежду им, вялото участие на гражданите в изборите и нередностите допускани при провеждането им.
Така в Народното събрание попадат не особено компетентни лица. Те участват в създаването на закони, в интерес на определени кръгове от обществото. Тази практика на законодателстване води до субективизъм от страна на държавните чиновници при прилагане на правните актове. Той се подсилва още от партийните влияния при назначенията и дейността им. Наред с пропуските в политическата култура на партиите и техните водачи липсват и онези конституционни ценностни ориентири, в съгласие с които, те да насочват своята дейност в съответствие както с партийните си, така и с държавните интереси.
