Храбрин Башев
Аграрни договори, процес на договаряне и договорен ред
Резюме:
В съвременните условия, голяма част от взаимоотношенията на аграрните агенти, и аграрната дейност като цяло, се управлява посредством някакъв вид договори. Въпреки това обаче, икономическите анализи на аграрните договори в страната са епизодични, ограничени до отделни типове договори, откъснати от процеса на договаряне и изпълнение на договорите и доминиращия институционален ред. Тази статия продължава представянето на холистичен А-С-П-Р подход за икономическо анализиране на договорите и договорните отношения на аграрните Агенти, като прави икономически анализ на наличните договорни Средства, на Процеса на аграрно договаряне и на резултатния договорен Ред. Първо се прави класификация на принципните типове договори и се анализират техните икономически характеристики, възможности и недостатъци за управление на взаимоотношенията на аграрните агенти. След това се анализират етапите на процеса на аграрно договаряне, представят се критичните фактори на транзакционните разходи и се предлага матрица за определяне на най-ефективните управленчески форми в зависимост от комбинацията на критичните измерения на аграрните транзакции. Най-накрая се анализира специфичният договорен и управленчески ред, резултат от договорния процес, и се представят етапите на процеса на усъвършенстване на договорните отношения в аграрната сфера.
Храбрин Башев
Към въпроса за икономическо изучаване на аграрните договори
Резюме:
В другите страни са направени огромен брой теоретични и емпирични изследвания и публикации свързани с аграрните договори от различен тип. В нашата страна изследванията на икономическите договори като цяло, и на аграрните договори в частност, са епизодични, като индивидуалните изследователи прилагат „свои” дефиниции и методики, които често са противоречиви, необхватни и силно дискусионни. Статията прави опит да отговори на няколко важни академични и практически въпроса: какво е икономически договор, каква е разликата на икономическия подход в сравнение с другите (юридически, социологически и т.н.) подходи за изучаване на договорите, каква е ролята на икономическите договори в аграрното управление, защо съществува такова огромно многообразие на използваните от агентите договори и т.н. Адаптират се постиженията на интердисциплинарната нова институционална икономика и се предлага холистичен подход за икономическо разбиране и анализиране на аграрните договори и договорните отношения в селското стопанство. Системата на аграрни договори се разглежда като сложна, мрежова и многопластова система, включваща разнообразни аграрни и неаграрни агенти, които управляват своите отношения и дейност посредством различни договорни средства (типове договори), и които участват в процеса на аграрно договаряне, като в резултат на което във всеки определен период от време в дадена страна, район, подотрасъл, тип на фермерство, агро-екосистема и т.н. доминира определен договорен и управленчески ред. Подобно на икономическия анализ на системата на аграрен гаварнънс, холистичният анализ на системата на икономически договори следва да приложи А-С-П-Р подход, който включва анализ на всички нейни елементи – агенти, средства, процес и ред. В статията се предлага адекватно икономическо дефиниране на аграрните договори и характеризиране на тяхното място в системата на аграрен гавърнанс като двустранни или многостранни споразумения, свързани със селскостопанското производство и услуги. След това се прави икономическа характеристика на агентите участници в договорните отношения, като особено внимание се отделя на тяхната ограничена рационалност и тенденция към опортюнизъм. Тези две характеристики, свързани с „човешката природа“, са причина за съществуването на транзакционни разходи и на необходимост за избор на ефективна управленческа (договорна) форма за повишаване на „рационалността“ на агентите и защита от възможен опортюнизъм в техните взаимоотношения.
