-
Бранимира Колева
Аналитичните процедури като средство за оптимизиране на одиторската работа
Резюме:
В литературата, посветена на одита се срещат много определения за неговата същност. Като цяло всички се свеждат до акцентиране на резултата на одита, а именно установяване на съответствие на финансовите отчети със счетоводните стандарти. Одитът е независима проверка и одиторът поема отговорност да изрази вярно и честно мнение по отношение на финансовите отчети в полза на обществото. За да се получи качествен одит е необходимо обективно събиране и оценяване на получените доказателства за икономическите действия и събития. Но одиторът работи с ограничено време за обработване на огромен обем информация, затова работата му по отношение на качество и време може да се оптимизира чрез аналитичните процедури.
Съгласно Международните одиторски стандарти аналитичните процедури се използват по време на целия одит. Чрез тях се оценява финансовата информация въз основа на съществуващи взаимоотношения между финансови и нефинансови данни. Целта е да се получат качествени одиторски доказателства по по-бърз и разходо-ефективен начин. Прилагането на аналитични процедури намалява одиторската работа и подобрява ефикасността й. Те са от съществено значение за оценка на риска както при планирането, така и за разкриването на измами и грешки. Правилното прилагане на аналитичните процедури е предпоставка за извършването на качествен одит и вземането на адекватно одиторско решение по отношение на твърденията на ръководството във финансовия отчет. Ето защо е необходимо професионалната квалификация на независимите одитори да се поддържа, но не само като часове и видове семинарни занятия по избор на самия одитор, а да има и задължителен характер по отношение на нормативната уредба, която трябва да се надгражда и съответно опреснява. Считам, че посещаването на семинарни занятия не е достатъчно за поддържане на одиторските професионални знания. Би било добре всяка година да има завършващ тест или друга форма за проверка, чрез които да се потвърждават притежаваните знания.
-
Бранимира Колева
Възможности за повишаване на ефективността на одиторската проверка на паричните средства към датата на баланса
Резюме:
Извършването на независим финансов одит не е лека задача – това е един ангажимент за одитора, който трябва да се извърши с дължима грижа както към самия клиент за одит, така и ангажимент за етичност и прецизност на свършената работа към обществото. Настоящата разработка е насочена към подпомагане на работата на одиторите, като предоставя теоретични знания и илюстративни примери, относно проверката на паричните средства. Определянето на действителния размер на паричните средства в брой, се явява обект с много висок одиторски риск. Проверката на паричните средства е мащабна и всеобхватна процедура, поради което е необходимо да ѝ се отделя по-голямо внимание. В разработката са представени проблемните моменти, техники и процедури, които одиторът може да прилага, за да получи в максимална степен надеждни доказателства за реалния размер и собствеността на паричните средства.
-
Бранимира Колева
Одиторски процедури за потвърждения на вземания и продажби
Резюме:
Приходите са жизнената сила на всяка организация. Без приходи и без входящи парични потоци /събиране на вземанията предприятието може да престане да съществува. Продажбите са неразривно свързани с вземанията, следователно доказателствата подкрепящи вземанията поддържат и продажбите. Вземанията често са най-големият актив, който една компания притежава. Ако дадено дружество подлежи на годишен финансов одит, то одиторите ще проверят неговите вземания и приходи в такава степен, за да получат разумна степен на сигурност, че те са точно и вярно представени във финансовия отчет. Някои компании манипулират печалбите си, като увеличават своите вземания и приходи в края на периода. Когато търговските вземания нарастват, приходите също се увеличават. Ето защо едно дружество може да увеличи нетните си приходи чрез осчетоводяване на несъществуващи вземания.
В настоящата разработка е представен отговор на въпросите:
• Трябва ли да се потвърждават вземанията и по какъв начин, за да се получат надеждни одиторски доказателства относно вярното им и честно представяне във финансовия отчет?
• Защо одиторите следва да прилагат професионален скептицизъм по отношение на това, че приходите са подценени или надценени в зависимост от целите на ръководството на одитираното дружество?
-
Бранимира Колева
Ролята на съществеността и правилната оценка на одиторския риск при издаване на качествен одиторски доклад
Резюме:
Извършването на независим финансов одит се упражнява след като експерт-счетоводителят е положил клетва. Необходимо е всеки да спазва етични изисквания, да върши работата си качествено и независимо от клиента си. Настоящата разработка е насочена към подпомагане на работата на одиторите, като предоставя теоретични знания и илюстративни примери относно определянето и използването на одиторската същественост. Всеки от нас е потребител на даден финансов отчет на дружество, от което се интересува. Но като такива, ние не разбираме от одиторския доклад колко всъщност е грешен финансовият отчет (в количествено изражение), най-вече за изразено неквалифицирано мнение. Това е така, защото одиторската същественост се намира в одиторското досие и не е публична информация. Тя не се вижда като стойност в одиторския доклад. Всички грешки под нивото на същественост остават в одиторското досие. А какво е нивото на съществеността определена от одитора, от какви правила се е водил той, за да я определи – това си остава лична негова информация.
В основата на одиторската проверка е определяне на одиторския риск, нивото на съществеността и събиране на одиторски доказателства. Добре свършената работа от одитора води до качествен одит. Определянето на даден одит като качествен е много трудно разкриваемо. Само от одиторския доклад това не се вижда. Ето защо, с цел по-добро информиране на потребителите на финансовите отчети, е необходимо да се направят допълнителни оповестявания в одиторския доклад, които са представени като препоръки в студията.
