Съзидателно-рушащата обществена промяна. Място и роля на университетите
Автори- Методи Кънев
СА "Д. А. Ценов"
Ключови думи
промяна, университети, технологии
Резюме
Известна е сентенцията на Левски „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас объща и ние него обръщаме.“ Това двустранно „обръщане“ е обективен закон на всяка радикална промяна. Хората го схващат като „нов вятър“, променящ техните ценности, мислене и постъпки. На мястото на съществуващите структури хората формират нови. Така и те „обръщат“ времето - неговият дух става реалност.
Доказва го историята, редуваща социални сривове с възходи. Библията ги представя като „време за разхвърляне и време за събиране на камъни“. Така е и в модерната епоха. Хуманистичният дух на Ренесанса „обърна“ манталитета на хората. В резултат и те „обърнаха времето“ - гражданските революции сринаха този ред с надежда да установят свобода, равни права и благоденствие. Такъв е духът и на собственото ни Възраждане, което Левски има предвид.
Освен със съзидание и рушене, този процес се съпътства с още два ефекта. В началото неизбежно се получава хаотичност - напълно нито са изчезнали старите структури, нито функционират нови. Другият ефект е по-сетнешен - процесът на съзидание рано или късно се отклонява от вдъхновилите го принципи. Те или се изоставят от управляващите, или самите социални актьори престават да ги зачитат. Така в модерната епоха взема връх не хуманистичният дух, а стремежът към „златния телец“. То свидетелства, че се е изменил манталитетът на хората. Дори Луи Филип, последният крал на Франция, възкликва: „Ах, хубаво е човек да е богат“. На президента на САЩ К. Кулидж се приписва фразата „Бизнесът е религията на Америка“.
Страници: 8
DOI:
