Използване на „застрахователния максимум“ при определяне самозадържането на застрахователя. Пример от българския застрахователен пазар по имуществено застраховане

Автори

Ключови думи
презастраховане, имуществено застраховане, застрахователен максимум

Резюме
Презастраховането е една от възможностите застрахователните дружества да намалят колебанията в изплащаните от тях обезщетения и да подобрят своята финансова стабилност. Един от проблемите, който се поставя за разрешаване от теорията на рисковете във връзка с презастраховането, е този със застрахователния максимум, т.е. най-големият размер на застрахователната сума, до който едно застрахователно дружество може да поеме отговорност без да влошава финансовата си устойчивост. Посредством използването на данни за дейността на застрахователите в България, в статията е изчислен „застрахователният максимум“ по отделните видове имуществени застраховки. Благодарение на получените резултати става възможно взимането на бързо решение по отношение на „най-големия размер“ на застрахователната сума, която застрахователното дружество може да поеме без да увеличава относителния среден риск.

JEL Класификатор: G22
Страници: 14
DOI: 

Още статии от този брой

  • Българската политическа култура

    В изследването въз основа на теоретичните постановки за политическата култура на Гейбриъл Алмънд и Сидни Верба се разяснява нейната същност, структурни компоненти и обществена мисия. Разглежда се формирането и развитието на българската политическа култура от Възраждането до нашето съвремие. Върху тази основа се градят перспективите за обществената ...

  • Особености на бизнес средата в контекста на Индустрия 4.0

    Съвременните бизнес организации оперират в изключително комплексна и бързо променяща се бизнес среда. Сред причините за динамиката на промените в съвременната заобикаляща среда са бързият технологичен прогрес, процесите на глобализация на бизнеса, промените в изискванията на потребителите и др. Четвъртата индустриална революция и масовото ...

  • Индиферентността в сферата на икономиката: коментар относно становищата на Нозик, Хопе и Висоцки

    Нозик (1977) отправя предизвикателства пред австрийската икономика, тъй като от една страна, австрийската мисловна школа отхвърля понятието индиферентност, а заедно с него и кривата на индиферентността. От друга страна, праксеологичната школа приема концепциите за кривите на търсенето и предлагането. Такова предположение логично включва ...