Сведения за стопанския живот и търговия по българските земи в западноевропейските извори (края на ХІІ – ХІV век)

Автори

Ключови думи
средновековие, западни извори, документи, селско стопанство, зеленчукопроизводство, овощарство, скотовъдство, бубарство, пчеларство, занаятчийско производство, търговия, тържища

Резюме
В настоящата студия се прави опит въз основа на голям брой извори да се разкрие представата на западноевропейските автори за българското стопанство. Изследването не следва обичайната хронологично-тематична структура, тъй като целта е да се осветли икономическото развитие на отделните териториални области в България, районната специализация в селското стопанство, животновъдството и занаятчийството в градовете.

Въз основа на анализа западните извори от края на XII – XIV в. в проучването се изяснява значимата роля на българските земи в търговските отношения с другите страни – Венеция, Генуа и Дубровник; допълват се сведенията за земеделието, скотовъдството, градския живот и занаятчийството; очертава се по-ясно и по –пълно “образа на българите” в представите на “западния човек”.

Налага се извода, че западните хронисти и наблюдатели акцентуват върху плодородието на българската земя, върху високото качество на зърнените храни и не са далеч от мисълта да обяснят манталитета на българското население с особеностите на природната среда.

JEL Класификатор: N53
Страници: 63
DOI: 

Още статии от този брой

  • Опит и изисквания за околната среда в Япония - икономически аспекти и решения

    Липсва...

  • Частните пенсии – неизбежната алтернатива

    Статията разглежда общи принципни постановки на частните пенсионни системи, които играят важна и нарастваща роля в осигуряването в пенсионна възраст. Тя е структурирана по следния начин: 1. Терминът “частна пенсионна система”. 2. Типологизация на системите за осигуряване на пенсионен доход. 3. Аргументи в полза на пенсионните реформи. 4. Някои ...

  • Човешкото действие: Част четвърта. Глава ХXІ. Труд и заплати - && 1-6

    Психологическите проблеми, повдигнати от интроверсивния труда са каталактически неуместни. Погледнато от гледна точка на икономиката интроверсивния труд трябва да се квалифицира като потребление. ...