-
Пламен Петков
Алгоритъм за иконометрична оценка на агрегираната производствена функция с трансцедентната логаритмична (транслог) апроксимация
Резюме:
В студията се анализира зависимостта на Брутния вътрешен продукт от броя на заетите лица и брутното образуване на основен капитал в България с помощта на агрегираната производствена функция. Въз основа на тримесечни данни, с които е обхванат периода от първото тримесечие на 1996 г. до първо тримесечие на 2007 г., се изследва еластичността на замяната на производствените фактори. Апробирани са три вида производствени функции – производственна функция с променлива еластичност на замяната на факторите (VES-функция), производствена функция с постоянна еластичност на замяната на факторите (CES-функция) и класическа функция на Коб-Дъглас. Оценките на параметрите са получени с метода на най-малките квадрати, приложен върху трансцедентната логаритмична (транслог) апроксимация на производствената функция.
-
Пламен Петков
Иконометрично оценяване на функцията на инвестициите в България
Резюме:
Функцията на инвестициите от икономическа гледна точка представлява концепция или стратегия, с която се описват зависимостите между измененията в националното производство и измененията в инвестиционното поведение на националната икономика. В настоящата публикация се изследват с методологията на векторните модели за коригиране на грешката (VECM) дългосрочните и краткосрочните зависимостите между инвестициите и някои от основните им детерминанти – реален брутен вътрешен продукт, инфлация, сконтов лихвен процент и обобщаващ показател за финансовото развитие. Иконометричният анализ се основава на годишни данни, отнасящи се за периода от 1991 г. до 2011 г. На оценка са подложени три инвестиционни функции – на общите инвестиции, на частните инвестиции и на преките чуждестранни инвестиции. Всяка функция е анализирана както с, така и без отчитане на настъпилите структурни промени в изследвания период.
-
Вениамин Тодоров
Моделиране на несигурността по време на COVID-19 кризата
Резюме:
Студията изследва равнищата и динамиката на несигурността като фундаментален елемент на макроикономическата среда по време на COVID-19 кризата. Фокусът е върху моделирането на несигурността на базата на пазарния подход за квантифицирането ѝ. Процесът на моделиране има като резултат изчисляването на показатели, чрез които се извършва сравнителна емпирична оценка. Сравнителният анализ включва икономиките на ЕС и САЩ, като се реализира на две нива, които вървят паралелно и се допълват. Първото обхваща съпоставяне на отделните периоди за конкретната икономика. Резултатите показват подобни тенденции в ЕС и в САЩ. И за трите дефинирани периода последователността на промените не се различава в двете икономики. Второто ниво включва сравнителен анализ на едни и същи периоди между различните икономики. Сериозно сходство се открива в конкретните равнища на несигурността. През първите два периода разликите дори не са статистически значими. През третия период обаче е налице по-голямо различие, което се характеризира със статистическа значимост.