Мая Цоклинова
Държавни преразпределителни политики в страните членки на ЕС: сравнителни характеристики
Резюме:
Фискалната дисциплинираност по отношение на данъчните приходи и разходи, стабилизиране на доходите, насърчаването на потреблението и стимулирането на икономическата активност по време на бизнес цикъла са от съществено значение за постигането на макроикономическа стабилност. Въпреки вградените автоматични стабилизатори и границата, която се поставя в ЕС по отношение на държавните разходи, не са гаранция за постигане на сходство в икономическото развитие на отделните страни членки на ЕС и тяхното поведение особено по време на икономически кризи, както и по отношение на предлаганото количество от значими за общественото благосъстояние публични блага. В допълнение, всяка страна членка на ЕС изгражда своята икономическа политика по начин, отговарящ на общовъзприетите цели в ЕС. В този смисъл, държавните разходи на подсектор „Централно държавно управление” са необходим механизъм за осигуряване на устойчивост и стабилност на националните икономики и са критерий за постигане на средносрочните и дългосрочни цели в правителствените програми. Основна цел на статията е на базата на относителните дялове на разходите по функции на КОФОГ в БВП, страните членки на ЕС да се систематизират в еднородни групи (клъстери) и на тази основа да се направи сравнителен анализ на финансирането на значими за обществото публични блага, което отразява различията в държавните преразпределителни политики на равнище ЕС. Изследователската хипотеза, която се защитава в настоящото изследване гласи, че независимо от съществуването на общи фискални правила и политики в ЕС, има значителна разлика във финансирането на публините блага в отделните страни членки на ЕС, което е предпоставка за различни държавни преразпределителни политики на равнище ЕС, както и за диференцирано изпълнение на заложените в стратегия „Европа 2020” цели, свързани с генерирането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. За постигане на целта на изследването е използван нейерархичен клъстерен анализ и по-конкретно K-means Клъстър.
Милка Бакърджиева
Хуморът - средство на ефективната бизнескомуникация. Възрастови, полови и културни различия
Резюме:
Хуморът е средство на ефективната бизнескомуникация и условие за ефективен бизнес. Чрез него се постига освобождаване от напрежението и стреса, „разтопяване на ледовете”, вземане на творчески решения, казване на неудобни истини чрез умела шега, печелене на симпатия и доверие чрез шегуване със самия себе си, „айкидо” и т.н. Всеки може да се научи да се шегува. За това са необходими знания за същността на хумора, за основните типове хумор, за неговото значение и, особено, за съществуващите възрастови, полови и културни различия. В резултат на тези знания и подходящ тренинг всеки може да си отговори на въпросите: кога, къде и как да използва чувство си за хумор.
