Хуморът - средство на ефективната бизнескомуникация. Възрастови, полови и културни различия

Автори

Ключови думи
хумор, чувство за хумор, ефективни бизнескомуникации,
възрастови, полови и културни различия, тренинг

Резюме
Хуморът е средство на ефективната бизнескомуникация и условие за ефективен бизнес. Чрез него се постига освобождаване от напрежението и стреса, „разтопяване на ледовете”, вземане на творчески решения, казване на неудобни истини чрез умела шега, печелене на симпатия и доверие чрез шегуване със самия себе си, „айкидо” и т.н. Всеки може да се научи да се шегува. За това са необходими знания за същността на хумора, за основните типове хумор, за неговото значение и, особено, за съществуващите възрастови, полови и културни различия. В резултат на тези знания и подходящ тренинг всеки може да си отговори на въпросите: кога, къде и как да използва чувство си за хумор.

JEL Класификатор: M10
Страници: 48
DOI: 

Още статии от този брой

  • Процес на осъществяване на инвестиционни проекти в иновационната фирмена дейност

    Иновационната активност на българските предприятия бележи изоставане по отношение формирането на иновационна култура и предприемачески нагласи. Проблемите се дължат на липсата на информация за спецификата на иновациите, непознаване на инвестиционната практика в тази област и неизползване на възможностите за финансиране по различни програми. ...

  • Алгоритъм за иконометрична оценка на агрегираната производствена функция с трансцедентната логаритмична (транслог) апроксимация

    В студията се анализира зависимостта на Брутния вътрешен продукт от броя на заетите лица и брутното образуване на основен капитал в България с помощта на агрегираната производствена функция. Въз основа на тримесечни данни, с които е обхванат периода от първото тримесечие на 1996 г. до първо тримесечие на 2007 г., се изследва еластичността на ...

  • Човешкото действие: Част четвърта. Глава ХXІ. Труд и заплати - && 7-9

    Човекът, който работи в икономическа изолация само за прякото задоволяване на собствените си нужди, спира да работи в момента, в който той започва да цени свободното време повече отколкото увеличението в удовлетворениета, което се очаква от повече свършена работа. След като е изпълнил най-неотложните си нужди, той смята, че удовлетвореността от ...