-
Маргарита Бъчварова
За дискусионната правна същност на отговорността на управителя в ООД за причинени вреди
Резюме:
Статията изследва понятието „управителски деликт“ като основание за ангажиране на специалната отговорност на управителя за вреди, причинени на дружеството с ограничена отговорност в търговското право. Извършен е теоретичен анализ относно същността на отговорността с оглед основното деление в правната доктрина: „договорна“ и „деликтна“ по вид. На основата на нормативния анализ и актуалната съдебна практика са оформени заключения относно особеностите на отговорността, които я причисляват към договорната по вид, но специална имуществена отговорност.
-
Милен Атанасов
Застраховка „Професионална отговорност“ при застрахователните посредници
Резюме:
В настоящата разработка се посочват различните изисквания относно поддържането на застраховката „Професионална отговорност“ при застрахователните посредници, като се съпоставят редица особености от отменената и действащата нормативни уредби. Разглежда се по какъв начин отделните форми на преобразуване на застрахователния брокер оказват влияние върху притежаваната от него застраховка. Очертава се обхватът на действие и се конкретизират видовете вреди, които застраховката ‚Професионална отговорност“ покрива при извършването на застрахователно посредничество от застрахователния брокер.
-
Венцислав Василев
Относно анализа на паричния поток в застрахователното дружество
Резюме:
Отчетът за паричния поток е неделима част от отчетността на застрахователното дружество. Той е важен източник на информация при анализирането на финансовата структура на застрахователното дружество и видовете и размера на паричните потоци, обусловени от извършваната от него дейност. Посредством Отчета за паричния поток се насочва вниманието на потребителите към разграничаване на вида дейност и посоката на паричните потоци. Използването на някои от елементите на отчета, е предпоставка за изчисляване на показатели за адекватността, рентабилността и темпа на развитие на отделния паричен поток. По този начин се създава възможност за разширяване на анализа на дейността на застрахователното дружество.
-
Мина Кирова
Системата за оперативен контролинг в застрахователното дружество – структура и особености
Резюме:
В литературата съществуват различни схващания за същността на контролинга. Тяхното обобщаване може да се сведе до две съдържателни страни на това понятие, а именно: като качествено нова философия и като инструмент за управление на стопанската единица. В настоящото изложение тези разбирания са обединени в едно, в което ориентираното към резултатите управление на застрахователното дружество се явява начин на мислене на управленския екип и същевременно контролингът подпомага мениджмънта с необходимия информационно-аналитичен и методически апарат. В крайна сметка, основната идея на контролинга е да осигури постигането на поставените цели на застрахователя като координира реализацията на традиционните управленски функции и своевременно предоставя релевантната за вземането на управленски решения информация.
Структурата и организацията на контролинг-системата е подчинена на общата теория на системите. Нейното изграждане в застрахователното дружество се извършва на основата на две опорни точки: първата е персонифициране и опредметяване на връз-ките и взаимодействията между елементите, от които се състои системата; и втората е технологията на осъществяване на контролинга, представена като процес от последователни действия за определянето на целите, планирането, отчитането на разходите и резултатите от застрахователната дейност, контрола и информационното осигуряване на управленския екип.
Особеностите на системата за оперативния контролинг се проявяват най-вече при разграничаването на стратегическия от оперативния контролинг и същевременно са предопределени от необходимостта да се отрази спецификата на застрахователната дейност. Последното обуславя включването на актюерската техника и застрахователно-техническия анализ като елементи на контролинг-системата, а самият отговорен актюер се възприема като един от субектите на контролинга.
-
Мариана Друмева
Търговията със сол на Цвятко Радославов и неговата фирма през 50-те – 70-те години на XIX в.
Резюме:
В статията се проследява търговията с каменна и морска сол от Влашко на една от най-големите търговски фирми, създадени в град Свищов през 50-те години на ХІХ в. Обработва се наличната количествена информация от непубликувания архив на Цвятко Радославов, като се очертават всекидневните му търговски практики в този вид търговия, изяснява се обемът на дейността му и се определя доходността й за фирмата. Очертават се периодите, през които минава тази дейност; търговските мрежи за вноса на сол от румънските градове и продажбата й в Свищов и в севернобългарските земи. Статията разкрива конкретните механизми на търговския живот и обосновава тезата, че Свищов е един от главните центрове на търговията със сол по южния бряг на Дунава през Възраждането.
-
А. В. Булавинец
Управление на заетия капитал в системата на финансиране на предприятието: теоретико-методични основи
Резюме:
В статията се обосновава същността на понятията «заемен» и «зает» капитал. Смятаме, че заемният капитал на предприятието характеризира тази част от финансовите ресурси на предприятието, която временно не е задействана в стопанската дейност и може да бъде насочена от него към капиталовия пазар за получаване на допълнителни доходи от инвестиране. Под зает капитал е целесъобразно да разбираме финансовите ресурси на предприятието, които не са негова собственост, но са привлечени от него в стопанската дейност от различни източници и под различни форми за определен срок, на възвръщаема основа и срещу заплащане с цел изпълнение на задачите, предвидени в програмата за дейността му.
Изследвани са теоретичните и методични основи на управление на заетия капитал, по-конкретно: определени са направленията в управлението (планиране и формиране на заетия капитал; оценка на ефективността от използването на заетия капитал; контрол върху своевременното обслужване и погасяване на задълженията); охарактеризирани са принципите, върху които се базира управлението на капитала (принципът на отчитане на перспективите за развитие на стопанската дейност на предприятието, принципът за осигуряване на съответствие между обемите на заетия капитал, който се привлича, и формирането на активите на предприятието, принципът за осигуряване на оптимална структура на капитала от позициите на ефективното му функциониране, принципът за осигуряване на ефективното използване на заетия капитал в процеса на стопанската дейност).
Посочват се възприетите критерии за оптимизиране структурата на заетия капитал на предприятието – това са неговата средно претеглена стойност и срокът за привличане на заемни средства.
Разработен е начин за определяне на средно претеглената стойност на заетия капитал с помощта на формули, в основата на който лежи методът на поточната апроксимация (method stream approximation).
