Пламен Любомиров Джапаров
Генеративният изкуствен интелект и потенциалните ползи за банките
Резюме:
Няма никакво съмнение, че появата на ChatGPT през ноември 2022 г. се превърна в едно от най-значимите технологични събития в последните десетилетия. Разработената от OpenAI чат платформа от ново поколение предизвика същинско „цунами“ от интерес към стоящия в основата ѝ генеративен изкуствен интелект (Generative Artificial Intelligence, Gen AI). Бизнес организациите във всички области на икономиката повишават ударно инвестициите си в новата технология и стартират пилотни проекти, тестващи нейните възможности. Банките не правят изключение от този тренд, тъкмо напротив. С оглед на огромните масиви от данни, с които разполагат, и непрекъснато нарастващите потребителски изисквания, те бързо осъзнават, че Gen AI обещава множество ползи както във връзка с клиентското обслужване, така и по отношение на вътрешнобанковите процеси и операции.
В настоящата разработка се разглеждат характеристиките на генеративния изкуствен интелект чрез съпоставката му с традиционните AI модели, използвани в банките. Извеждат се основните фактори, които превръщат банковото дело в перфектното място за приложение на новата технология. На тази основа анализът се фокусира върху обследване на множеството потенциални ползи от нейното имплементиране – от подобряване на клиентските изживявания, през по-добро управление на рисковете, до оптимизиране работата на бек офис служителите и разработчиците.
Елица Димова
Технологичната епоха – контрапункт на човека като не-човек
Резюме:
Глобализмът промени света до неузнаваемост като силово постави нова парадигма и дефиниция за човешко същество. Дигитализацията, която е част от процеса на глобализация, е наречена още „четвъртата индустриална революция“. Тя оформя доста бързо нови обществени отношения, снабдени с нов понятиен апарат. Последица от това е, че чрез технологиите се глобализират всички видове данни, включително и личните, което ги прави достъпни за компаниите и ги превръща в стока. В последните 20-30 години и в последните две години и пандемията COVID-19 в медицината навлязоха нанотехнологиите, които променят вътрешната био среда в човешкия организъм. Те са насочени към подобряване на здравето на отделния индивид. Но един от аспектите на тяхното приложение е генно редактиране, което спрямо защитата правата на човека се оказва сенчеста практика. Това се отнася до всички живи организми на планетата, не само до човека, а последиците засягат драстично и фундамента на самото съществуване. Анализът в статията е съсредоточен и върху т.нар. „пета свобода“ в Европейския съюз или свободно движение на данни като част от регулацията на ИИ. Поставя въпроса дали се налага да се предефинира понятието за човек и може ли да се използва термин „не-човек“ при намеса в чувствителните данни, свързани с ДНК, тяхното модифициране и използване като стока.
