-
Христо Дочев
България – част от Петото разширяване на Европейския Съюз. Европейската Конституция
Резюме:
Двете опустошителни световни войни от първата половина на XX век връщат развитието на европейските народи на посредствено ниво, което се оказва неприемливо за всички, които населяват Европейския континент. Възприемайки принципа „никога вече война”, европейските страни постепенно чрез разнообразни мерки – политически и икономически, поемат по пътя на обединението в името на един по-добър свят, в който да доминират демократизмът, високото жизнено равнище, социалното единство и солидарността между отделните държави. Тези и други, също толкова важни принципи, застават в основата на обединителните процеси на европейския континент през 50-те години на миналия век.
-
Кремена Маринова Костова
Електронната идентификация в Европейския съюз и България – текущо състояние, технологични особености и възможности за развитие
Резюме:
Електронната идентификация е способ за удостоверяване на самоличността на лицата, използващи електронни услуги. Ето защо, успешното прилагане на електронното управление е немислимо без използването на единен метод за доказване идентичността на участниците в него.
Целта на настоящата статия е да изясни същността на електронната идентификация и да очертае приложението ѝ в Европейския съюз и България. В тази връзка са решени следните задачи: дефинирана е същността на е-идентификацията, очертани са основните ползи от прилагането ѝ, разгледани са техническите спецификации на схемата за електронна идентификация, описани са способите за електронна идентификация в Европейския съюз и България. В края на статията е изготвен SWOT анализ, който сравнява използваните варианти за е-идентификация на българските граждани.
-
Димитър Ив. Трендафилов
Законодателство по отношение осигуряването на добросъвестна конкуренция при търговските марки
Резюме:
Целта на създаването на търговски марки като инструмент в икономическата дейност, и в маркетинговата практика в частност, е да създава отлика за продуктите на собственика си, обслужваща както неговите интереси, така и тези на потребителите в смисъла на липса на заблуди и недвусмислена информираност за произхода на стоки и услуги. Как се постига и закриля по регламентиран път срещу нарочни или привидно добросъвестни посегателства тази диференциация обаче e обект на законодателство, което невинаги съумява да постави ясни критерии и най-малко се нуждае от няколко гледни точки и тълкувания. В този контекст, статията извежда и интерпретира конкретни текстове от най-важните национални и международни нормативни актове (като Парижката конвенция, Регламента на ЕС и местния закон за конкуренцията), а в края посочва и примерен съдебен спор, възникнал на база „сходство“ с известна марка, считано за недобросъвестна конкуренция.
