-
Тодор Кръстевич, Маруся Смокова Стефанова, Костадин Башев
Измерване и мониторинг на индивидуалния квалификационен профил на студента
Резюме:
Получаването на висока професионална квалификацията и повишаването на шансовете за професионално реализация на студентите са сред приоритетните цели в управлението на всяко съвременното висше училище. Дискусиите за адекватността на подготовката, която получават випускниците на икономическите висши училища, са многопластови и с имплицитно присъщи противоречия на интереси. Един от основните причини за тези противоречия се корени в липсата на адекватни и навременни измерители за „успешен” квалификационен профил на ниво обучаем, което от своя страна води до „размита” перспектива за шансовете в професионалната реализация. Настоящата статия представя резултатите от мащабен изследователски проект, реализиран в областта на институционалните изследвания. Представя се цялостна методология за измерване и следене на индивидуалния квалификационен профил на студента чрез уеб-базирана система от многомерни променливи.
-
Ангелин Лалев
Изследване на поддръжката на HTTPS в електронните магазини на малките и средни предприятия в България
Резюме:
Настоящата статия представя резултатите от практическо изследване, проведено двукратно (през месец май 2016 г. и отново - през месец януари 2017 г.) с помощта на автоматизирани инструменти за тестване на пробиви. Изследването обхваща една и съща съвкупност от 480 електронни магазина, собственост на малки и средни предприятия в България. То има за цел да установи до каква степен тези предприятия успяват да внедрят правилно HTTPS протокола при защита на електронните си магазини. Изследването е проведено двукратно в опит да се получи информация как и доколко малките и средни предприятия в България успяват да реагират на рязкото повишаване на изискванията към информационната сигурност на Интернет в последните две-три години.
-
Маруся Смокова Стефанова, Маргарита Богданова, Евелина Парашкевова Великова, Елица Лазарова, Мариела Стоянова, Любомира Тодорова
Най-добри практики за приложение на геймификация в областта на културното наследство: българският опит
Резюме:
През последните години геймификацията е обект на повишен интерес. Дори област като културното наследство не остава незабелязана, като са налице примери за успешното прилагане на разнообразни геймификационни техники за решаването на различни проблеми. България е сред държавите с изявен интерес по темата. Въпреки че са провеждани и все още се провеждат успешни инициативи за геймификация на културното наследство, липсва систематизирано знание за това какво не работи добре и защо е така, което би помогнало на практици, изследователи, публичните и местните власти в бъдеще да избягват вече допускани грешки. Целта на настоящото изследване е да се идентифицират най-добри практики за приложение на геймификацията в областта на културното наследство в България. За постигането на целта е предложена методология за подбор на най-добри практики за геймификация на културното наследство. На базата на 12 геймификационни критерия и 9 критерия за въздействие, както и при съблюдаване на тристъпкова процедура за подбор, са селектирани и описани двете най-добри инициативи в България.
