Народното стопанство през епохата на социализма (1949-1989 г.)

Автори

Ключови думи
народно стопанство, социализъм, България

Резюме
През 80-те години световният комунизъм навлиза в дълбока обща криза. Социалистическото строителство се изправя пред неразрешими проблеми. За разлика от капитализма, който издържа на сътресенията, намира ресурси да задълбочи научно-техническата революция, да използва икономическия растеж за приглушаване на народното недоволство и да осигури нормално социално съществуване на гражданите си и който успешно се приспособява към новите условия, социализмът снижава мащабите на икономическия растеж, допуска спад на производителността на труда и поява на силни негативни процеси. Командно-административната система, безадресната обществена собственост, идеологическият монопол, липсата на личен интерес, господството на групово-партийния такъв и главно тоталитаризмът в устройството на обществото довеждат до тъжния залез на един идеал, в който някога бяха повярвали не хиляди, а милиони човешки същества.

JEL Класификатор: N14
Страници: 35
DOI: 

Още статии от този брой

  • Отцепването

    Отцепване, политическо разделение, може да бъде оправдано на основата на либертарианството и по-специално въз основа на правото за свободно сдружаване. Ние приемаме това твърдение, след което се разглеждат възраженията на тази теза. В заключение се изказва твърдението, че войната, която се наблюдава в САЩ през 1861 не е "гражданска война", а ...

  • Съвременни аспекти в мениджмънта на устойчивото развитие

    Демокрацията, частната собственост и самоуправлението следва да се разглеждат като решаващи фактори в бъдеще. Все по-задълбочаващата се децентрализация на функции, права и отговорности, разширяване на демократичните основи на управлението, икономическата инициативност, по–активно и действено въвличане на населението в непосредствените процеси на ...

  • Стратегията за „организационно свиване” в практиката на „Фолксваген Груп”

    В периоди на динамична промяна и цялостна трансформация на социалната среда и на обектите за управление, неизбежно възниква криза в управлението. Тя е свързана с липса на организационен опит за работа в новите условия, непознаване на динамичните процеси, които влияят при вземане на решенията, нерационалните нагласи да се копира механично чужд ...