Индиферентността в сферата на икономиката: коментар относно становищата на Нозик, Хопе и Висоцки

Автори

Ключови думи
безразличие, избор, хомогенност, предизвикателство на Нозик

Резюме
Нозик (1977) отправя предизвикателства пред австрийската икономика, тъй като от една страна, австрийската мисловна школа отхвърля понятието индиферентност, а заедно с него и кривата на индиферентността. От друга страна, праксеологичната школа приема концепциите за кривите на търсенето и предлагането. Такова предположение логично включва индиферентност, тъй като хората, за които се прилага кривата на търсенето и предлагането, гледат на всички съставни елементи като на идентични; ако не, такива диаграми не могат да бъдат създадени. Подобно обяснение се предлага за намаляващата пределна полезност, която представлява друг инструмент за икономически анализ, приет от австрийците. Но това също предполага индиферентност, поне според Нозик. Блок (1980) отправя критични коментари към Нозик (1977). Хопе (2005, 2009), който е водещ австрийски икономист, се съгласява с Блок, че Нозик греши, но също така отхвърля конкретното опровержение на Блок относно критиките на видния философ. Висоцки (2021) застава на страната на Нозик и Хопе в този дебат. Настоящата разработка е опит да се подкрепи възгледът на Блок спрямо този на тримата учени.

JEL Класификатор:
Страници: 8
DOI: 

Още статии от този брой

  • Особености на бизнес средата в контекста на Индустрия 4.0

    Съвременните бизнес организации оперират в изключително комплексна и бързо променяща се бизнес среда. Сред причините за динамиката на промените в съвременната заобикаляща среда са бързият технологичен прогрес, процесите на глобализация на бизнеса, промените в изискванията на потребителите и др. Четвъртата индустриална революция и масовото ...

  • Българската политическа култура

    В изследването въз основа на теоретичните постановки за политическата култура на Гейбриъл Алмънд и Сидни Верба се разяснява нейната същност, структурни компоненти и обществена мисия. Разглежда се формирането и развитието на българската политическа култура от Възраждането до нашето съвремие. Върху тази основа се градят перспективите за обществената ...

  • Използване на „застрахователния максимум“ при определяне самозадържането на застрахователя. Пример от българския застрахователен пазар по имуществено застраховане

    Презастраховането е една от възможностите застрахователните дружества да намалят колебанията в изплащаните от тях обезщетения и да подобрят своята финансова стабилност. Един от проблемите, който се поставя за разрешаване от теорията на рисковете във връзка с презастраховането, е този със застрахователния максимум, т.е. най-големият размер на ...