Българската политическа култура

Автори

Ключови думи
гражданска роля на личността, политическа култура, политически ориентации, видове политическа култура, участваща българска политическа култура, гражданско участие, гражданско образование

Резюме
В изследването въз основа на теоретичните постановки за политическата култура на Гейбриъл Алмънд и Сидни Верба се разяснява нейната същност, структурни компоненти и обществена мисия. Разглежда се формирането и развитието на българската политическа култура от Възраждането до нашето съвремие. Върху тази основа се градят перспективите за обществената ѝ роля - политическата социализация на гражданите за формиране на техните убеждения. За решаването на тази задача се защитава тезата за необходимостта от създаване на активна мрежа за гражданско образование и гражданска култура.

JEL Класификатор: I20, I21, L30
Страници: 12
DOI: 

Още статии от този брой

  • Използване на „застрахователния максимум“ при определяне самозадържането на застрахователя. Пример от българския застрахователен пазар по имуществено застраховане

    Презастраховането е една от възможностите застрахователните дружества да намалят колебанията в изплащаните от тях обезщетения и да подобрят своята финансова стабилност. Един от проблемите, който се поставя за разрешаване от теорията на рисковете във връзка с презастраховането, е този със застрахователния максимум, т.е. най-големият размер на ...

  • Демокрацията и нейната роля за постигане на обществена консолидация

    Анализирани са в исторически аспект тези български автори, свързани с формирането на ценностите на демокрацията у нас. Логическа връзка с някои от тях са анализираните водещи цели и начала в приамбюла на Конституцията от 1991 г. Те формират облика на конституционната демокрация. Въз основа на съвременни теоретични постановки и политически практики ...

  • Индиферентността в сферата на икономиката: коментар относно становищата на Нозик, Хопе и Висоцки

    Нозик (1977) отправя предизвикателства пред австрийската икономика, тъй като от една страна, австрийската мисловна школа отхвърля понятието индиферентност, а заедно с него и кривата на индиферентността. От друга страна, праксеологичната школа приема концепциите за кривите на търсенето и предлагането. Такова предположение логично включва ...