-
Пламен Станиславов Петров
Аграрният сектор в България – конвергентност и актуални тенденции
Резюме:
Спецификата на общата селскостопанска политика в Европа и организираните в хрониката на българската икономика реформи през последните 30 години налагат преосмисляне на пазарните позиции на икономическите агенти, имащи своето трайно присъствие в аграрния бизнес на страната. Независимо от това, че Оперативните програми към Европейските структурни фондове имат характера на нетен донор за укрепването на отрасъла през двата програмни периода, все още се наблюдава недостатъчно развит потенциал за правилна пазарна ориентация, слаба конвергентност и конкурентна форма, която да го направи монолитен фундамент от икономическата реалност, противостоящ на кризисния ефект от редица други сектори.
-
Александър Личев
Дългосрочнитe конвергентни лихвени проценти като индикатор на кризата в еврозоната
Резюме:
Целта на настоящето изследване е да развие критичен поглед върху Маастрихтските критерии за конвергенция за страните от Еврозоната, като обоснове важността на дългосрочните лихвени проценти като водещ, пазарно фундиран индикатор за кризисни състояния. Обект на изследване е Еврозоната, а негов предмет – дългосрочните лихвени проценти в Еврозоната като конвергентен критерий със съществена аналитична важност за прогнозиране и индикиране на кризата. В структурен план са развити два компонента на изследването: първо, критичен преглед и систематика на водещите научни изследвания в обхвата на Маастрихтските критерии за конвергенция в кризисния период (2008-2012 г.) и второ, иконометричен анализ на дългосрочните лихвени проценти в Еврозоната-12 за установяване на индикатори на кризата. В резултат от изследването се установява, че за групата PIIGS са налице пазарнобазирани индикации за съществени икономически сътресения, установими чрез регресионен анализ на лихвените проценти по 10-годишните дългови ценни книжа, наблюдавани за конвергентни цели.
-
Николай Неновски
За икономическата конвергенция
Резюме:
Конвергенцията и догонването в съвременния глобален свят все повече губят своя смисъл. Днес става въпрос не за конвергенция и за догонване, а за пробив. Вероятността да се появи такъв пробив в дадена страна или регион зависи от два фактора – гъвкавост на икономиката (за която трябва да се погрижи държавата) и кредибиност и доверие (за което трябва да се погрижи централната банка).
Достатъчното условие една страна да осъществи пробив и да се развие е да бъде населена от хора, които са здрави, добри образовани, спазващи правилата на играта и държащи в джоба си стабилни пари.
-
Мая Цоклинова
Степен на различия в структурата на държавните разходи за предоставяне на колективни услуги между ЕС-26 и България
Резюме:
Основна цел на настоящата статия е да се изследват различията в структурата на разходите на подсектор „Централно държавно управление” по функции от класификацията на функциите на държавно управление (КОФОГ) между ЕС-26 и България през периода 2007 г. – 2021 г. и на тази основа да се направи анализ на провежданите публични политики в областта на предоставянето на колективни услуги в полза на обществото, имащи за цел повишаване на общественото благосъстояние. За реализиране на поставената цел се използва интегрален коефициент на структурни различия. Получените резултати индикират, че през анализирания период се наблюдават съществени различия в структурата на определени разходи по функции на КОФОГ между ЕС-26 и България, което от своя страна е причина за диференциация в провежданите публични политики между ЕС и България.
-
Магдалена Moсионек – Шведа, Матей Токарски
Усвояване на Европейските фондове предоставени на Полшаза периода 2007-2013 г. - примери за проекти и оценяване
Резюме:
На Полша са предоставени над 67.3 милиарда евро като европейска помощ за периода 2007-2013год. Това съставлява почти 20% от общата сума, предвидена за кохезионната политика на Европейския съюз за периода 2007-2013 г.. Средствата са използвани от полските предприятия, местните власти, неправителствените организации, земеделските производители и други лица. Основната цел на тази статия е да представи оценяването на използването на средствата от ЕС в Полша за периода 2007-2013 г. Анализът се базира на статистическите данни, публикувани в Полша от Министерството на Инфраструктурата и Развитието, Евростат и Европейската комисия. Анализът на всички източници по тази тема, както и наблюденията на различни бизнес практики позволиха да се формира тезата, че Полша компетентно е използвала европейските фондове за периода 2007-2013 год. и по този начин са придобити значителни изгоди. Независимо от това, въпреки значителното влияние на средствата върху динамиката на растежа на БВП и повишаването на стандарта на живот, като цяло полската икономика не е натрупала много в аспект на иновациите и това се дължи на факта, че финансовите ресурси придобити от полските дружества от субсидиите са били до голяма степен предназначени за закупуване на вече съществуващи западни технологии, като по този начин ги превръща в зависими от ноухауто на огромните западни конгломерати – това трябва да бъде оценено неодобрително.
