Мина Кирова
Системата за оперативен контролинг в застрахователното дружество – структура и особености
Резюме:
В литературата съществуват различни схващания за същността на контролинга. Тяхното обобщаване може да се сведе до две съдържателни страни на това понятие, а именно: като качествено нова философия и като инструмент за управление на стопанската единица. В настоящото изложение тези разбирания са обединени в едно, в което ориентираното към резултатите управление на застрахователното дружество се явява начин на мислене на управленския екип и същевременно контролингът подпомага мениджмънта с необходимия информационно-аналитичен и методически апарат. В крайна сметка, основната идея на контролинга е да осигури постигането на поставените цели на застрахователя като координира реализацията на традиционните управленски функции и своевременно предоставя релевантната за вземането на управленски решения информация.
Структурата и организацията на контролинг-системата е подчинена на общата теория на системите. Нейното изграждане в застрахователното дружество се извършва на основата на две опорни точки: първата е персонифициране и опредметяване на връз-ките и взаимодействията между елементите, от които се състои системата; и втората е технологията на осъществяване на контролинга, представена като процес от последователни действия за определянето на целите, планирането, отчитането на разходите и резултатите от застрахователната дейност, контрола и информационното осигуряване на управленския екип.
Особеностите на системата за оперативния контролинг се проявяват най-вече при разграничаването на стратегическия от оперативния контролинг и същевременно са предопределени от необходимостта да се отрази спецификата на застрахователната дейност. Последното обуславя включването на актюерската техника и застрахователно-техническия анализ като елементи на контролинг-системата, а самият отговорен актюер се възприема като един от субектите на контролинга.