-
Храбрин Башев
Защо и как да оценяваме “новата” управленческа устойчивост на селското стопанство
Резюме:
В България, подобно на много други страни, практически няма изследвания на управленческата устойчивост на селското стопанство и на нейната значимост за цялостното аграрно развитие. Тази разработка се опитва да запълни празнотата и предлага холистичен подход за разбиране и оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство. Новият подход се „експериментира“ в широкомащабно изследване за оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство на национално, подотраслово, регионално, екосистемно и стопанско ниво.
Доказва се, че е важно да се включи “липсващия” управленчески стълб при оценката на интегралната устойчивост на селското стопанство и устойчивостта на аграрните системи от различен тип. Многопринципната, критериална и индикаторна оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че цялостната устойчивост е на “добро”, но близко до “задоволителното” ниво. Освен това, съществува значителна диференциация на равнищата на интегрална управленческа устойчивост на различните по тип агро-системи в страната. Нещо повече, индивидуалните показатели с най-високи и ниски стойности за устойчивост определят “критичните” фактори подсилващи и влошаващи частната и интегрална управленческа устойчивост на оценяваната агро-система.
Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип за подобряване на аграрната устойчивост като цяло, и на управленческата устойчивост на селското стопанство в частност, те следва да се разширяват и тяхната прецизност и представителност да се подобрява. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетираните ферми и заинтересовани страни, и използване на по-“обективни” данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената област и др.
-
Марина Николова
Мотивация за развитие и ефекти от дейността на биологично стопанство
Резюме:
Развитието на биологичното производство в PБългария е един от приоритетите на Министерството на земеделието и храните, което работи в посока запазване тенденцията на увеличаване броя на биологичните оператори и размера на площите, както и нарастване на видовото разнообразие на отглежданите по биологичен начин култури и селскостопански животни.
През последните години все повече се популяризират ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве, както и биологичния метод на производство, като щадящ околната среда и запазващ природните ресурси. За това допринася и факта, че въпросите за здравословно хранене и устойчиво използване на природните ресурси занимава все по-големи групи и общности от хора, както в Европейския съюз, така и у нас.
На тази основа все повече изпъква необходимостта от високо мотивирани стопани и получаването на добри икономически резултати от въвеждането на биологичния подход в дейността на съвременните екологосъобразни земеделски стопанства.
-
Цветелина Кабакчиева
Реалност и перспективи за развитие на биологичното земеделие в България
Резюме:
Биологичното земеделие възприема своето възникване, съществуване и принципи от самата природа, като основното правило при неговото практикуване е да бъде в хармония с нея, без да я уврежда. Реално, то е ново възприятие на околната среда и ново отношение към нейното опазване, сега и в бъдеще. Биологичното земеделие съчетава най-добрите практики, високото биоразнообразие, опазването на природните ресурси и високи производствени стандарти, основани на естествени вещества и процеси. Биоземеделието предвижда също и специален пазар, отговарящ на специфичното потребителско търсене, като в същото време предоставя обществени блага по отношение на опазването на околната среда, хуманното отношение към животните и развитието на селските райони.
