Венцислав Везиров
Немската литература в учебните програми на българското училище
Резюме:
В студията е разгледано учебното съдържание за обучение по литература от Възраждането да началото на 21 век. Проследени са различните етапи на включването творбите на немски автори в българското училище. В началото на 20 век се ползват слаби преводи, осъществени чрез език посредник – руския, без особена художествена стойност. При изучаването на текстовете се осъществява лексикален и стилистичен анализ, от който учениците добиват коренно различна представа за стила на автора, тъй като превода няма връзка с оригинала. Предложеният преглед ни въвежда в един парадокс. Когато в българското образование нямаме достатъчно преводи, а и наличните са твърде несполучливи, немски автори са представени по-добре в българското училище, а сега – след като са създадени действително уникални по значимостта си преводи от немски писатели, поети и философи – нито един от тях не навестява духа на нашите ученици. Това показва, че учебното съдържание у нас не се съобразява с качеството на преводите и логиката за добрия превод вече не играе при организиране на учебния процес по литература.
