-
Веселин Попов, Петя Емилова, Кремена Маринова Костова
Възможности и рискове при внедряването на дигиталните екосистеми и дигиталните платформи в туристическия сектор
Резюме:
В условията на дигитална трансформация на бизнеса, успехът на организацията до голяма степен зависи от интегрирането и изграждането на дигитална екосистема и дигитална платформа, които са ключовите структури на дигиталната икономика. Участието и приобщаването към бизнес екосистема се развиват като нарастваща тенденция за сътрудничество между компаниите в области като иновации, разработване на продукти и научноизследователска дейност. Интернет на нещата (IoT) и анализът на големи данни (BDA) играят ключова роля при изграждането на дигитални екосистеми и платформи в туристическия сектор, предоставяйки ефикасни мениджърски решения, повишена обществена безопасност и подобрение на оперативната ефективност, справяйки се с множество рискове и предизвикателства, но същевременно те са и източник на такива. Студията цели да дефинира положителните аспекти на дигиталните екосистеми и платформи, да открои основните рискове, които съпътстват тяхното изграждане и да изведе препоръки и добри практики за тяхното интегриране в дейността на компаниите. Основният метод на изследване е систематичният преглед на научната литература по проблематиката. Чрез прилагане на структурния подход и критичен анализ на публикациите по темата са направени изводи и обобщения относно потенциала на екосистемния подход за развитие на бизнес организациите, новите възможности, които те получават от използването на дигиталните екосистеми и платформи, както и възможните рискове и заплахи, пред които са изправени.
-
Любен Димитров Кирев
Генезис и pазвитие на Интернет на нещата
Резюме:
Статията е посветена на генезиса и развитието на Интернет на нещата (IoT). В структурно отношение се състои от увод, три части и заключение. Първата има въвеждащ характер и разкрива първостепенните основи за произхода на IoT като изобретяването на компютъра, откриването на транзистора и на интернет като глобална система от взаимосвързани мрежи, по-значимите открития преди неговото „раждане“ като предтеча за неговата поява. В хронологичен порядък във втората част се проследяват разширението и развитието на Интернет на нещата, осветяват се основните жалони на неговата еволюция до 2024 година. В третата част са обособени три етапа в развоя на IoT - зараждане и първоначално развитие, растеж и разширение и повсеместна свързаност и масово приложение. В заключението, освен кратките обобщаващи изводи от изложението, съвсем лаконично са очертани и очакванията, свързани с развитието на IoT в близкото бъдеще като използването на 5G мрежите, блокчейн технологиите, edge компютинга, интегрирането на IoT с изкуствения интелект (AloT) и машинното обучение (ML).
-
Любен Димитров Кирев
Дефиниране на Интернет на нещата: анализ на подходи и ключови компоненти
Резюме:
В статията е направен опит за дефиниране на същността на Интернет на нещата (IoT). Проучени са определения на IoT като част от Интернет и от т.нар. подход на „изброяваните компоненти“ с един (свързаност между устройствата, нещата) или комбинация от няколко компонента (например свързаност + мрежи; свързаност + данни + мрежи + услуги). За неприемлива се счита идеята за дефиниране, основано на цялата съвкупност от съставни елементи. На базата на 150 различни дефиниции са откроени основните базови компоненти (ключови характеристики) и дадено собствено определение на същността на IoT. Изследва се и подходът на петте „основни измерения“ на N. Goumagias, J. Whalley и O. Dilaver, както и източниците на неясноти, свързани с дефинирането на IoT.
-
Наталия Маринова
Информационното общество в Eвропейския съюз и България - състояние и тенденции в използването на информационните и комуникационни технологии
Резюме:
Европейският съюз отдавна е осъзнал ролята на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) като основен фактор за по-висока конкурентоспособност и интегрираност на бизнес организациите от Стария континент в световната икономика. Понастоящем преходът към Информационно общество няма алтернатива. Въпрос на национален избор на всяка държава членка, в т.ч. и България, е не дали да се изгражда такова, а начинът и формите на неговата реализация. Развитието на Информационното общество е трансграничен и транснационален процес, в който отделните страни осъществяват своята национална политика.
Темата на настоящата статия е изследване на законовата уредба, състоянието и тенденциите в развитието на европейското Информационно общество. Целта на разработката е изготвянето на сравнителен анализ на показателите, характеризиращи Информационното общество в Европа като цяло, и България в частност. За постигането на целта са използвани емпирични данни от Интернет сайтовете на Eurostat, Националния статистически институт и анкетно проучване с участие на автора.
