-
Адриан Мотахар
Анализ на избрани макроикономически индикатори на страните от БРИКС без Китай
Резюме:
Настоящото изследване анализира основни макроикономически показатели на държавите от съюза БРИКС без Китай, в контекста на икономическите предизвикателства и глобални промени от 2008г. Разглеждайки индикаторите за периода 2020 – 2024г., трудът представя темпът им на изменение и приносът на всяка държава към съюза. Анализът показва, че страните постигат значителен икономически растеж въпреки разликата в динамиката и предизвикателствата, пред които се изправят. Бразилия демонстрира подобряване на своята позиция в света, Индия – увеличаване на покупателната способност и привличане на инвестиции, Русия се сблъсква с икономически последици от инвазията в Украйна, а Южна Африка остава най-слабата икономика в съюза със своята ключова роля в него. Достига се до извода, че въпреки различията си, страните от БРИКС развиват устойчиви икономики, задълбочават взаимното си сътрудничество и променят досегашната икономическа и политическа система.
-
Огнян Марков
Икономическо развитие и миграция
Резюме:
В настоящата статия се разглежда връзката между икономическото развитие и миграцията на работна сила. Анализират се ефектите, както за страните-изпращачи, така и за страните-приемници. Особено място се отделя на паричните преводи в тези процеси. Изследвани са причините за вътрешната и външната миграция на населението в България. Прави се извода, че международното движение на капитали и търговските потоци се развиват с ускорени крачки, окуражавани от икономическата ефективност, но либерализирането на движението на работна сила остана ограничено. В крайна сметка корените на миграцията, дължаща се на бедността и безработицата, следва да се търсят в икономическия растеж и развитието най-общо казано.
-
Пенка Шишманова
Предизвикателствата на икономиката на знанието пред някои балкански страни
Резюме:
В студията се анализира напредъка на три балкански страни – Гърция, България и Турция – при изграждането на икономиката, базирана на знанието. За целта е използвана Методологията за оценка на знанието (Knowledge Assessment Methodology - KAM) на Световната банка и по-конкретно система от показатели, обединени в четири опорни “стълба“ – икономическа инициатива и институционална среда, образование, иновации, информационно- комуникационни технологии.
На тази база се съпоставят постиженията на страните, разкриват общите моменти и различията между тях, посочват се слабостите и сравнителните им предимства, открояват се конкретните проблеми и се очертават потенциалните възможности. Всичко това в крайна сметка цели да да изведе основните предизвикателства на икономиката на знанието пред всяка от трите страни и пред Балканския регион като цяло.
