-
Пенчо Пенчев
Още за продоволствения проблем
Резюме:
Един от най-важните проблеми, които стоят пред човечеството, е продоволственият. Съществуват два начина за производствто на храни: а) природосъобразен, който не влиза в противоречие с околната среда и б) неразумен, който застрашава съществуването на човека. В статията акцентът се поставя върху втория и се извеждат очакваните отрицателни последици от него – безвъзвратни негативни промени на планетата, които пък от своя страна застрашават съществуването на човека. За да не се допуснат те, се посочват възможности за удовлетворяване потребностите от храни, които са съобразени с природните условия.
-
Пламен Станиславов Петров
Аграрният сектор в България – конвергентност и актуални тенденции
Резюме:
Спецификата на общата селскостопанска политика в Европа и организираните в хрониката на българската икономика реформи през последните 30 години налагат преосмисляне на пазарните позиции на икономическите агенти, имащи своето трайно присъствие в аграрния бизнес на страната. Независимо от това, че Оперативните програми към Европейските структурни фондове имат характера на нетен донор за укрепването на отрасъла през двата програмни периода, все още се наблюдава недостатъчно развит потенциал за правилна пазарна ориентация, слаба конвергентност и конкурентна форма, която да го направи монолитен фундамент от икономическата реалност, противостоящ на кризисния ефект от редица други сектори.
-
Виолета Блажева
Еволюция на общата селскостопанска политика на Европейския съюз
Резюме:
През 2012 г. се отбелязаха петдесет години от създаването на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз - основа на европейската интеграция, осигуряваща вече пет десетилетия продоволствена сигурност и динамично земеделие за европейските граждани. Настоящата разработка е фокусирана върху нейната еволюция и достиженията от проведените реформи. Създадена е с цел осигуряване на качествени храни за гражданите на разумни цени и задоволителен стандарт на живот на селскостопанските производители. Днес тези цели все още са актуални. През годините европейската селскостопанска политика спомогна за преодоляването на три ключови етапа: изведе Европа от недостига до изобилието от храна; отговори на новите предизвика¬телства, свързани с устойчивото използване на природните ресурси; разшири ролята на селскостопанските производители в развитието на селските райони. Настоящата реформа на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз има за цел да засили конкурентоспособността и устойчивостта на развитие на европейските земеделие и селски райони.
-
Храбрин Башев
Защо и как да оценяваме “новата” управленческа устойчивост на селското стопанство
Резюме:
В България, подобно на много други страни, практически няма изследвания на управленческата устойчивост на селското стопанство и на нейната значимост за цялостното аграрно развитие. Тази разработка се опитва да запълни празнотата и предлага холистичен подход за разбиране и оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство. Новият подход се „експериментира“ в широкомащабно изследване за оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство на национално, подотраслово, регионално, екосистемно и стопанско ниво.
Доказва се, че е важно да се включи “липсващия” управленчески стълб при оценката на интегралната устойчивост на селското стопанство и устойчивостта на аграрните системи от различен тип. Многопринципната, критериална и индикаторна оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че цялостната устойчивост е на “добро”, но близко до “задоволителното” ниво. Освен това, съществува значителна диференциация на равнищата на интегрална управленческа устойчивост на различните по тип агро-системи в страната. Нещо повече, индивидуалните показатели с най-високи и ниски стойности за устойчивост определят “критичните” фактори подсилващи и влошаващи частната и интегрална управленческа устойчивост на оценяваната агро-система.
Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип за подобряване на аграрната устойчивост като цяло, и на управленческата устойчивост на селското стопанство в частност, те следва да се разширяват и тяхната прецизност и представителност да се подобрява. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетираните ферми и заинтересовани страни, и използване на по-“обективни” данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената област и др.
-
Снежана Благоева
Предварителна оценка на ефекта на Eвропейския зелен пакт върху селскостопанския сектор в ЕС
Резюме:
Европейският зелен пакт е нова стратегия за цялостно развитие на ЕС, чийто хоризонтален характер води до създаването на регулации и изисквания, засягащи едновременно няколко икономически сектора и политики. Оценката на ефекта на Зеления пакт върху селскостопанския сектор изисква поглед върху общата картина, създадена след неговото приемане. Целта на разработката е да направи преглед на отделните елементи на Зеления пакт и регулациите, основаващи се на него, за да се открият потенциалните ефекти върху селскостопанския сектор. При обследването на ефектите трябва да се вземе предвид не само директното въздействие върху производството, износа, конкурентоспособността и доходите на фермерите и върху цените и достъпността на храните. Трябва да се отчете и приносът на земеделието по отношение на климата, природните ресурси и биоразнообразието.
-
Цветелина Кабакчиева
Реалност и перспективи за развитие на биологичното земеделие в България
Резюме:
Биологичното земеделие възприема своето възникване, съществуване и принципи от самата природа, като основното правило при неговото практикуване е да бъде в хармония с нея, без да я уврежда. Реално, то е ново възприятие на околната среда и ново отношение към нейното опазване, сега и в бъдеще. Биологичното земеделие съчетава най-добрите практики, високото биоразнообразие, опазването на природните ресурси и високи производствени стандарти, основани на естествени вещества и процеси. Биоземеделието предвижда също и специален пазар, отговарящ на специфичното потребителско търсене, като в същото време предоставя обществени блага по отношение на опазването на околната среда, хуманното отношение към животните и развитието на селските райони.