Година 2021, Брой 1

Дата на издаване

26.3.2021 г.

Съдържание

  • Храбрин Башев
    Защо и как да оценяваме “новата” управленческа устойчивост на селското стопанство
    Резюме: В България, подобно на много други страни, практически няма изследвания на управленческата устойчивост на селското стопанство и на нейната значимост за цялостното аграрно развитие. Тази разработка се опитва да запълни празнотата и... В България, подобно на много други страни, практически няма изследвания на управленческата устойчивост на селското стопанство и на нейната значимост за цялостното аграрно развитие. Тази разработка се опитва да запълни празнотата и предлага холистичен подход за разбиране и оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство. Новият подход се „експериментира“ в широкомащабно изследване за оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство на национално, подотраслово, регионално, екосистемно и стопанско ниво. Доказва се, че е важно да се включи “липсващия” управленчески стълб при оценката на интегралната устойчивост на селското стопанство и устойчивостта на аграрните системи от различен тип. Многопринципната, критериална и индикаторна оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че цялостната устойчивост е на “добро”, но близко до “задоволителното” ниво. Освен това, съществува значителна диференциация на равнищата на интегрална управленческа устойчивост на различните по тип агро-системи в страната. Нещо повече, индивидуалните показатели с най-високи и ниски стойности за устойчивост определят “критичните” фактори подсилващи и влошаващи частната и интегрална управленческа устойчивост на оценяваната агро-система. Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип за подобряване на аграрната устойчивост като цяло, и на управленческата устойчивост на селското стопанство в частност, те следва да се разширяват и тяхната прецизност и представителност да се подобрява. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетираните ферми и заинтересовани страни, и използване на по-“обективни” данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената област и др.
    DOI:
  • Михал Стоянов
    Въздействие на пандемията от Covid-19 върху търговията на дребно в България
    Резюме: В настоящата разработка е направен преглед на реакцията в сферата на търговията на дребно в Република България и по света като последствие от обявяването на извънредно положение, свързано с разпространението на вирусната инфекция... В настоящата разработка е направен преглед на реакцията в сферата на търговията на дребно в Република България и по света като последствие от обявяването на извънредно положение, свързано с разпространението на вирусната инфекция КОВИД-19. Разгледани са действията на търговските оператори по отношение на различните промени в поведението на потребителите и установяването на стандарти за работа, съобразени с предприеманите мерки на местните и националните органи за противоепидемиологичен контрол, препоръките на европейската комисия и световната здравна организация. Непредвидимото поведение на епидемиологичната ситуация в глобален план постави нови предизвикателства за овладяване на извънредната ситуация и за създаване на стандарти и протоколи за работа в условия на повишени изисквания за социална дистанция, хигиена и дезинфекция. Установените мерки поставиха търговията на дребно в първата линия на защита в разразилата се здравна криза.
    DOI:
  • Галина Чиприянова
    Специфика на дигитализацията на обучението по счетоводство в ОКС „бакалавър“
    Резюме: Ключов ангажимент при дигитализацията е интегрирането на дигитални технологии в съществуващи до момента учебни процеси за добавяне на повече стойност към образователния продукт. Дигитализирането на обучението по счетоводство... Ключов ангажимент при дигитализацията е интегрирането на дигитални технологии в съществуващи до момента учебни процеси за добавяне на повече стойност към образователния продукт. Дигитализирането на обучението по счетоводство благоприятства развиването му като процес, основан на съдържателни учебни дейности, които се осъществяват в интерактивна среда и на конкретни работни ситуации от счетоводната практика. В статията се обръща специално внимание на определящи вътрешни фактори за успех на този процес като наличието на силно лидерство, дефинирани стратегически цели на дигитализацията, създаване на нови работни модели и намиране на правилните дигитални инструменти. Извеждат се три основни варианта за по-нататъшна дигитализация на обучението по счетоводство, като успоредно с това се прави анализ на възможностите на приложимите дигитални инструменти.
    DOI:
  • Силвия Братоева Манолева
    Доходното неравенство в България в периода 1993-2019 г. – декомпозиране по основни източници на доходи
    JEL: D31
    Резюме: Доходното неравенство е резултат от неравномерното разпределение на отделните източници на доход, които формират общия доход на домакинствата. Целта на изследването е чрез декомпозиране на общото доходно неравенство да установи кои... Доходното неравенство е резултат от неравномерното разпределение на отделните източници на доход, които формират общия доход на домакинствата. Целта на изследването е чрез декомпозиране на общото доходно неравенство да установи кои видове доходи са водещи фактори за ръста на неравенството в България през последните 25 години. Резултатите показват, че най-голямо и нарастващо значение за общото неравенство имат доходите от работна заплата. Най-неравномерно разпределените доходи са тези от собственост, но тяхната роля за ръста на неравенството е незначителна, поради малкия им дял в общия доход на домакинствата. Доходите, които съдействат за намаляване на неравенството са социалните трансфери, но ефектът им е различен в зависимост от вида на трансферите.
    DOI:
  • Ваня Григорова
    Коронакризата – стрес тест за корпоративната отговорност в България
    JEL: D22, M14
    Резюме: Студията разглежда спецификите на корпоративната социална отговорност (КСО) в извънредното положение, наложено от пандемията от коронавирус. Целта е да бъде описана и систематизирана подкрепата, която бизнесът оказа на работещите и... Студията разглежда спецификите на корпоративната социална отговорност (КСО) в извънредното положение, наложено от пандемията от коронавирус. Целта е да бъде описана и систематизирана подкрепата, която бизнесът оказа на работещите и обществото, да бъде разгледана КСО към вътрешните и външните заинтересовани страни в България по време на извънредното положение, въведено във връзка с коронавирусната инфекция. Анализът е базиран върху обзор на корпоративната социална отговорност в България, върху сравнения с практики от други държави, както и върху данни от анкета с участието на работници от 82 компании. Събраната информация илюстрира приложените практики спрямо служителите, бизнес партньорите и обществото. Изчисленият общ индекс на КСО позволява да се откроят икономическите сектори, в които социалната отговорност е по-висока. А сравнението между практики, насочени към работещите, и практики към други заинтересовани страни, може да покаже дали компанията е еднакво социално отговорна вътре и извън предприятието. Изводите могат да дадат насоки за бъдещи по-всеобхватни проучвания и да бъдат използвани за изготвяне на допълнителни препоръки за действия в следващи екстремни за икономиката ситуации.
    DOI: